Но те бяха прекалено много.
Решетката продължаваше да се вдига и Лорн разбра, че нямаше как да им попречи.
Побеснял, притиснат от всички страни, най-накрая чу тропот, който отекваше под свода.
Помощта идваше.
С Алан и ониксовите гвардейци начело, обсадените бяха преминали вътрешната врата със сила и нападаха. Иргаардците отстъпиха, като дадоха на Лорн неочакван отдих. Като си мислеше, че може да си поеме въздух, той не видя как един арбалетчик се целеше в него от височината на няколко стъпала. Стрелата изсвистя и удари Лорн в рамото.
Ударът беше силен.
— Лорн! — извика Алан, като се хвърли сред биещите се.
Но Йерас вече измъкваше Лорн настрани, докато Лиам и Логан ги прикриваха.
— Сериозно ли е? — попита Йерас, като сложи Лорн да седне на един камък.
Лорн поклати отрицателно глава. Раменникът му го беше спасил. Той беше поел основната част от удара и върхът на стрелата се беше забил само на сантиметър в кожата му. Болезнено, но безопасно. Лорн стисна зъби и сам изтръгна върха на стрелата от раната.
В същия момент решетката блокира под свода.
— Решетката! — нареди Лорн. — Бързо! Трябва да я спуснем, преди да отворят вратата!
И без да чака, грабна меча си и се втурна напред.
— След мен!
Ониксовите гвардейци го последваха. Заедно се присъединиха към Алан, Енцио, Дорсиан и другите защитници в битката. Бяха трийсетина души, но срещу тях иргаардците, които бяха наполовина, се съпротивляваха яростно. Притиснати към външната врата, те не отстъпваха, убиваха и раняваха колкото можеха. Лорн и Алан се биеха един до друг. Принцът беше безупречен. Раниха го, а той уби трима мъже, като дори спаси живота на един войник, на когото помогна да се измъкне извън опасност. Дорсиан и Енцио също се биеха здраво и малко по малко редиците на защитниците на Саарсгард напредваха. Хванати в капан, иргаардците разбраха, че бяха обречени, но нито един не се предаде. Трябваше да ги избият един по един. Миризмата на кръв изпълни свода, а лепкави локви покриваха паветата на пътя.
Йерас довърши безмилостно последния иргаардец с един удар на камата си, докато Логан дърпаше лоста, който трябваше да спусне решетката.
Напразно.
Лиам прегледа механизма.
— Блокирал е — каза той.
— Нищо не може да се направи — потвърди Логан, като се отказа. — Тия мръсници са повредили механизма!
Алан изруга.
— И е невъзможно да скъсаме веригите — каза Енцио. — Широки са колкото ръката ми.
Някаква миризма привлече вниманието на Йерас.
Лорн също я подуши и извика:
— Излизайте! Излизайте всички!
Току-що беше видял сивия дим, който минаваше под двойната врата. Миризмата, която двамата с Йерас бяха подушили, беше на барут.
— Ще се взриви!
Всички се втурнаха към изхода. Двайсет метра тичаха под свода, който отекваше от виковете им. Защото войниците по-нататък не знаеха нищо за опасността и реагираха късно. Крещяха до пресипване, докато тичаха.
— Излизайте!
— Бързо!
— Всички излизайте!
Инстинктивно Лорн разбра, че не всички щяха да могат да излязат от свода навреме.
— На земята! — заповяда той, като издърпа Алан под касата на една врата. — Залегнете!
Тези, които не се подчиниха достатъчно бързо, бяха повалени от въздушната вълна на оглушителен взрив, от който стените се разтресоха, а крилата на вратата се отвориха. Другата врата се беше взривила зад тях, превръщайки свода в коридор, в който горящите отломки бучаха, свистяха и се блъскаха в стените.
Лорн и Алан излязоха залитайки от своето убежище.
Ушите им бяха заглъхнали, търсеха другите опипом в праха и хаоса, разбираха се с жестове, помагаха на ранените да станат и се отказаха да изнасят мъртвите. Лорн разбра, че Йерас и Логан изнасяха Лиам, който изглеждаше доста зле, но нямаше време да се тревожи.
Иргаардците влизаха в Саарсгард. Вече се различаваха силуети, които се приближаваха предпазливо сред плътния облак, предизвикан от детонацията.
Защитниците изоставиха свода.
Лорн напусна последен. Като се надяваше, че не оставя никого зад себе си, помогна да затворят външната врата и се замисли за Дуайн, който лежеше в кръвта си на обиколния път. Единствено неговата смърт го разчувства. Струваше му се несправедлива и жестока и с ужасното чувство, че е изоставил брат по оръжие в битката, той гледаше как гредите се плъзгат в леглата си напряко на крилата на вратите.