— На рапорт!
Гласът на Йерас, който командваше арбалетчиците на бойниците на горните етажи, му отвърна:
— Нито убит, нито ранен.
Лорн се върна на парапета.
— Ето ги — каза му Логан.
И наистина иргаардците се връщаха още по-многобройни, като носеха две големи стълби, таран и големи щитове, за да пазят тези, които щяха да го носят.
— Целете се в хората на тарана — каза Лорн, като опря арбалета на рамото си. — По моя заповед…
Нападащите отново се изкачваха по рампата, като тичаха и крещяха, подкрепяни от бурното биене на барабаните.
— Сега!
Лорн, Логан и петимата войници, защитаващи парапета, стреляха едновременно, почти веднага след тях стреляха и арбалетчиците от бойниците, като Йерас беше изчакал същия момент, за да даде заповед за стрелба. Петнайсетина стрели се изсипаха върху войниците, които носеха предната част на тарана. Някои сухо се забиха в щитовете. Няколко уцелиха. Двамата мъже в началото паднаха, а другите зад тях загубиха равновесие. Таранът тежко падна и се търколи по паветата, но нападението продължаваше.
— Зареди! — заповяда Лорн.
Арбалетите бързо бяха заредени и опрени на раменете. Нападателите бяха стигнали почти в подножието на кулата.
— Носачите на стълбите! — изрева Лорн. — Убийте ги…
Лорн не довърши, изненадан от оръдейни изстрели, които идваха от стените на крепостта.
— Залегни!
Но снарядите вече поразяваха кулата и парапета ѝ, минаваха над главите им и се разбиваха между зъберите. Лаедрас беше разположил оръдия по стените. Ето защо беше изчаквал преди да нападне, оставяйки на защитниците време да се организират.
Той също се подготвяше.
Лорн се изправи леко зашеметен, но бързо се съвзе. Войските на принца-дракон бяха изправили стълбите си на кулата и се катереха по тях.
— След мен!
Като извади тежкия си скандски меч, той уби първия мъж, който се показа на бойницата, строши щита на следващия и удряйки с две ръце, разби черепа му. Трима войници му се притекоха на помощ, докато Логан и други двама се отбраняваха срещу нападателите, които се качваха по втората стълба.
Глухи удари разтърсваха вратата: таранът работеше въпреки стрелите, които арбалетчиците изстрелваха през бойниците. Щом един паднеше, веднага друг го заместваше.
— Задръжте ги! — крещеше Лорн. — Не им позволявайте да стъпят на парапета!
Оръдията изстреляха нов залп, в това време Логан блъсна една стълба в празното пространство долу, но беше ранен в хълбока. Снарядите люлееха кулата. Един от тях попадна в една бойница, като хвърляше наоколо си парчета камъни и уби един арбалетчик. Друг мина покрай Лорн и обезглави един войник, който падна на парапета. Трети разби един зъбер сред облак прах.
Таранът продължаваше все така да блъска.
Заедно с хората си Лорн изтласка и втората стълба. Тогава погледна в ниското, прецени положението и се обърна към Логан.
— Вратата скоро ще падне. Помогни ми — каза той, като се подпря на зъбера, ударен от снаряд.
Логан започна да бута заедно с него и изронените камъни помръднаха, бавно се наклониха, увиснаха над вратата и накрая се изсипа лавина от камъни и прах, която се разби петнайсет метра по-долу върху мъжете, които управляваха тарана. Лавината уби, осакати, счупи кости, плът и метал. Понесоха се ужасяващи викове и блъскането по голямата порта най-сетне престана.
Но отдихът беше много кратък.
Отново оръдията загърмяха.
Отново се изправяха стълбите.
Битката продължи на бойниците. Йерас и неговите арбалетчици изоставиха амбразурите и дойдоха да помогнат на Лорн и на другите, които рискуваха да не могат да се справят. От върха на кулата те изстреляха последен залп от стрели върху иргаардците, които прекрачваха парапета, после извадиха сабите и се хвърлиха в бой.
Тяхното идване промени нещата.
Нападението беше отблъснато, стълбите — разрушени, а нападателите, които все още се намираха на кулата, бързо бяха хвърлени долу, без да става и въпрос да се вземат пленници. Но иргаардците бяха извадили тарана изпод камъните, бяха изтласкали мъртвите тела настрани и отново — под заповедите на голям черен драк — портата беше подложена на страшни удари.