— Трябва да ви дам нещо.
Обърна се към един железен шкаф, отвори го с ключ, който носеше на врата си, и извади от него кръгла кесия, която подаде на Лорн.
— За вас — каза той.
Лорн взе кесията, докато архиварят затваряше шкафа, в който като че ли нямаше нещо кой знае колко ценно, с изключение на няколко документа, подпечатани с черен восък. Що се отнася до кесията, тя се оказа пълна със златни лангри.
Истинско малко богатство.
— От граф Д’Аргор — обясни Сибелиус. — Моли ви единствено да ги употребите добре.
— Ще се постарая.
Лорн пъхна кесията във вътрешния джоб на жакета си. И докато сваляше очилата си, от едно съседно помещение се чу шум от падащи книги — много и от високо.
Архиварят въздъхна, извини се с поглед и отвори вратата на кабинета си.
— Ти ли си, Дарил? — извика той.
— Аз съм — отвърна му млад глас. — Всичко е наред, магистре. Нищо ми няма.
Сибелиус въздъхна още веднъж.
— Ще подредиш всичко това, нали?
— Точно това правех, когато…
— Внимавай. Другите дойдоха ли?
— Другите ли, магистре?
— За кого мислиш, че ти говоря? Сам и Лерд.
— Ъъъ… не зная.
Архиварят затвори вратата.
— Това — каза той тихо — ще рече „не“. Но Дарил не е от тия, дето доносничат — нова въздишка. — Защо трябва най-изпълнителният да е най-непохватен?
Седна и покани Лорн да направи същото.
— „Магистре“? — попита Лорн.
Сибелиус кимна.
— Аз съм главен архивар-магистър — каза той.
— И ви помагат само…
— Двама архивари и един чирак, да.
— За всичките Кралски архиви?
— Само до преди две години бяхме двайсет. Но ето че парите, които ми отпускат, се стопиха като сняг. И понеже няма пари… Което не означава, че всякакви видове документи, закони, декрети, договори, каквото се сетите, непрестанно не идват тук и то по много. И понеже не можем да насмогнем, всичко се трупа. Купчините стават все по-високи и един ден ще затрупат бедния Дарил — добави Сибелиус с усмивка. — Но какво очаквате, рицарю? Кралството е на ръба на пълна разруха и никой не знае какво ще стане утре. Кой да се интересува от миналото? А какво сме ние тук? Миналото?
Лорн не отговори. Само впери в архиваря спокойния поглед на разноцветните си очи. Сибелиус отвърна на погледа му и се запита какво да мисли за този мъж, който изглеждаше едновременно внимателен и странно откъснат от всичко. Знаеше историята му от Теожен. Знаеше, че Лорн беше изгубил всичко и беше прекарал три години в тъмниците на Далрот за престъпление, което не беше извършил. Какво ли беше изтърпял там? И как беше оцелял?
Сибелиус се сепна и каза:
— Ето че сте богат. Мога ли да направя друго за вас?
— Графът каза, че мога да разчитам на вас.
— Всичко зависи от това за какво.
— Върнах се, за да възстановя властта на Върховния крал.
Поразен, архиварят млъкна и дълго гледа към Лорн, който не трепваше.
Да възстанови властта на краля?
При положение, че кралицата беше обсебила цялата власт и гонеше, купуваше, пречупваше или елиминираше всеки, който ѝ се противопоставеше? Докато кралят, поразен от някаква загадъчна болест, умираше в една далечна цитадела, в която сам се беше затворил? Когато казваха, че бил луд? Или виновен, че е изоставил Върховното кралство и народа си? С изключение на неколцина, които се бореха нелегално с риск за живота си, последните привърженици на Ерклант мълчаха или се криеха.
Но може би, може би чакаха само да се появи един мъж, който да се възправи и да ги поведе.
Можеше ли Лорн Аскариан да е този мъж?
„Теожен като че ли вярва в това“ — помисли си Сибелиус.
Помисли още малко под безстрастния поглед на Лорн, после каза:
— За това — да, за това можете да разчитате на мен.
Лорн кимна тежко.
Не положиха никаква клетва. Дори не си стиснаха ръцете. Но от този момент насетне се свързаха в договор и Сибелиус почувства как някаква странна тръпка от възбуда и надежда пропълзя по гръбнака му.
— Искам да зная всичко за правата, които дава този пръстен — каза Лорн, като показа ониксовия си пръстен. — За правата и за задълженията. Според закона. Но и според обичая.
— Разбрано.
— Намерете ми всички документи. И най-дребната заповед. Най-дребната разпоредба. Най-малката присъда, изречена пред съда на Върховния крал.
— Разбрах.
— Освен това искам да зная всичко за Ониксовата гвардия. Нейната история. Нейната организация. Нейните правомощия.