Рудолфо отпи от уискито и остави чашата на масата.
— Знам какво си намислил! — повиши глас той. „Кажи на кукловода си, че лорд Рудолфо го надуши.“
Преди гигантът да реагира, иззад завесата се измъкна девойката. Тя се усмихна и Рудолфо видя, че е същата, която го бе посрещнала.
— Лорд Рудолфо, простете за заблудата. — Момичето пристъпи напред и подаде дясната си ръка. — Навярно разбирате защо е по-благоразумно Познатите земи да имат различна представа за блатния крал от действителността.
Рудолфо пое ръката й и се насили да я поднесе към устата си въпреки пепелта и мръсотията.
— Разбирам напълно. Докато между нас има родство, няма да предам доверието ви.
Тя кимна.
— Благодаря. Сам знаете какво е да се издигнеш на власт млад и самотен.
Рудолфо усети пробождане при спомена за първия си тежък ден като нов владетел на Деветте горски дома. Бащата на Грегорик му бе дал опора и скоро той бе издигнал сина до пръв капитан, за да може да го назначи на генералския пост.
— Да, предизвикателство е да се спечели и задържи уважение.
Момичето погледна към едрия мъж, който я заместваше.
— Баща ми избра Ханрик да играе ролята на моя сянка, докато добия собствена сила. Разбира се, моите хора са наясно.
Това вече го изненада.
— Наистина ли?
Тя се усмихна.
— Блатният народ е различен от останалите в Познатите земи.
— Да — засмя се Рудолфо. — Както и горяните.
— Моята роля е по-скоро духовна, отколкото управленска — продължи девойката. — През повечето време записвам сънищата си — и в будно състояние, и в сън. Както и откровенията, които ме спохождат.
Рудолфо се замисли.
— Значи на тях се дължат военните проповеди, които чуваме.
Тя кимна.
— Да. Записвам ги, откакто се помня. Уимските гадатели ги систематизират и им дават номера, вплитат ги в матрицата от сънища на предишните крале. Баща ми избра Ханрик за моя сянка не само заради силата му, а и защото също като мен той запомня всичко прочетено. Цял живот чете сънищата и се подготвя за войната на андрофрансинския грях. — Тя се обърна към Ханрик. — Тази вечер ще изтегля случайна поредица от числа. И военната проповед на блатния крал ще продължи.
Рудолфо се засмя.
— Мисля, че водим конете си много различно.
В ъгълчетата на очите й се появиха бръчици, когато се усмихна.
— Така е.
Рудолфо поглади брадата си.
— Трябва да призная, че не очаквах това да са преговорите с вас.
— Но успяхте да разкриете заблудата ми бързо.
Горянският крал сви рамене.
— Цял живот се занимавам с политика и интриги. Досега си мислех, че вашият живот е различен.
— Така е. Но имах андрофрансински учител.
Рудолфо повдигна вежди.
— Това е доста любопитно.
— Да. — Тя се обърна към сянката си. — Ханрик, скоро ще дойда при теб.
Гигантът се поклони и излезе бързо от пещерата.
Девойката погледна към Рудолфо и за миг очите й омекнаха. Личеше хубостта й под мръсотията, а позата й излъчваше грубовата сила. Беше млада, но Рудолфо усещаше, че тя има качествата на възхитителен водач.
— Е — каза момичето, — да обсъдим стратегиите за тази наша война.
Рудолфо се усмихна и посегна към бутилката с уиски.
>> Петронус
Петронус седеше сред руините и пепелта и мислеше за миналото.
Чакаше Неб да се върне или Грегорик да донесе някаква вест, но след като нито един от двамата не се появи, се запиля в града. Освен за изчезването на момчето, се тревожеше и за работата. Бяха погребали около една трета от жертвите, но вече бе очевидно, че няма да смогнат — зимата настъпваше, а работната сила намаляваше всеки ден заради настръхналите армии.
Знаеше от едно време, че разхождането помага. Едно от нещата, които бе намразил, когато стана папа, бе, че не можеше просто да излезе на разходка. Навсякъде го съпровождаха гвардейци, епископи и секретари, макар понякога да успяваше да им се изплъзне. В тези дни или нощи той обикаляше винаги по едни и същи улици с наведена глава и сплетени зад гърба ръце, облечен в най-простото расо, което успееше да докопа.
Сега стори същото нещо и краката му избраха път, който го поведе към задната страна на кратера, останал от библиотеката. Преди да се усети, се озова в Свещената градина за коронации, където преди години бе приел скиптъра и пръстена и бе провъзгласен за папа Петронус.
Седна и се замисли какво тогава значеше за него да е папа, в контраст със сегашното значение.