Тази нощ Рудолфо щеше да нападне ентролузианския лагер. Петронус имаше съмнения за успеха на операцията, но възстановяването на библиотеката щеше да е популярна кауза поради опустошението на Уиндвир. А преместването на библиотеката на север беше разумно. Единственото неразумно нещо от стратегията би било андрофрансините да продължат да се грижат за светлината. С оглед на това колко бяха слаби — от около сто хиляди бяха останали само хиляда, — нямаше начин да запазят тайните на Стария свят, че даже и тези от Първия, далеч от ръцете на хора като Сетберт.
„Знаеш какво трябва да сториш, старче.“ Знаеше го, откакто научи, че е бил Сетберт. Откакто онзи чиновник се провъзгласи за папа.
Петронус въздъхна. Преди беше по-лесно с фанфарите и виковете на тълпата. Издигнат от тях, той беше непогрешим. Нямаше за какво да е отговорен. Архиепископите, сивите гвардейци, книжовниците и юристите го защитаваха от всякаква отговорност. Усети я в единствения случай с блатното селище, и то само защото бе заповядал на капитана да го вземе със себе си.
Чу движение зад гърба си и се обърна. Неб се приближаваше бавно. Петронус стана и тръгна към момчето.
— Върна се — извика той и разпери ръце.
Неб колебливо се остави да го прегърне и се дръпна бързо. Петронус видя, че ръката му си играеше с нещо в джоба.
— Притеснихме се за теб. Нашите горянски приятели обещаха да разпитат. Чаках да ми пратят вест. — Той се усмихна и потупа момчето по гърба. — Радвам се, че се върна.
Неб кимна.
— Лорд Рудолфо пристигна да преговаря, когато тръгвах.
Петронус седна и посочи един почернял зид.
— Всички крале се събраха на преговори сутринта.
Неб го погледна загрижено.
— А ти какво ще правиш?
Петронус примигна, изненадан от внезапната прямота. Зачуди се какво ли се е случило в блатния лагер и понечи да попита, но тонът на Неб призоваваше за внимание.
— Не знам какво ще правя.
Неб кимна.
— Блатният крал говори за възкръснал папа. Каза, че краят на светлината ще е и край на времето им в тази земя — и че ги чака нов дом.
Петронус наклони глава.
— Блатен мистицизъм, нищо повече.
Неб сви рамене, но не отговори.
— Случило се е и нещо друго — каза Петронус. Не беше въпрос.
Момчето вдигна глава и погледна встрани, а на лицето му се изписаха противоречиви емоции. Явно не искаше да споделя.
— Срещнах едно момиче.
Петронус се засмя.
— Обикновено почва на тази възраст.
Неб отклони поглед и Петронус забеляза, че ръката му все още е в джоба на расото.
— Вярваш ли, че сънищата са истински?
— Разбира се — отвърна старецът. — Според франсините сънищата са части от съзнанието, които обработват будните ни преживявания.
Неб поклати глава.
— А дали могат да предсказват бъдещето?
Петронус се облегна назад.
— Сигурно е възможно понякога. Ти сънува например, че армията на блатния крал се спуска към Уиндвир, и това се случи.
Неб го погледна в очите.
— Сънувах и нещо друго през онази нощ.
Петронус изчака.
Накрая момчето продължи.
— В съня ми брат Хебда каза, че ще те провъзглася за папа в Свещената градина за коронации.
Петронус пребледня. Момчето бръкна в джоба си и извади малък предмет, който сияеше леко на сивата зимна светлина. Петронус примижа и се сепна.
Папският пръстен лежеше в дланта на Неб.
Момчето протегна ръката си към него и тя затрепери леко.
В началото не взе пръстена. Само го гледаше и усещаше как страхът го облива. Сякаш изминаха часове, преди да посегне и да го претегли в дланта си.
— Ти си Петронус — започна Неб — Липсващият крал на Уиндвир, изгубеният папа, Свещеният взор на андрофрансинския орден.
Петронус видя как сълзите оставят бледи следи по бузите на момчето. Собствените му очи също се навлажниха.
— Аз съм Петронус — произнесе бавно той. Затаи дъх и постави пръстена на втория пръст на десницата си.
Неб стана, извади стъкленицата от джоба си и измъкна тапата. Надигна я към устните си, но Петронус поклати глава.
— Не — каза и посегна към стъкленицата. — Направи достатъчно, Небиос. Нека сам да се провъзглася.
Неб издиша тежко и Петронус взе стъкленицата от треперещата му ръка.
Надигна я към устните си и усети как силата потича по тялото му. Имаше вкус на кръвна магия, подсилена с прах от неща, които растяха в тъмните места. Изпи я и прочисти гласа си, усети как звукът прокънтява като гръмотевица.