Едно време, когато младият Чарлс ги разработваше, Петронус помнеше, че най-големият проблем беше енергията. За колко време бе успял да ги захрани огромният огън? Три минути? Пет? Сега не се сещаше, но помнеше, че бе потребно грандиозно количество енергия, за да захранят само главата и торса.
Явно бяха разрешили проблема по някакъв начин. Нещо вътре в мехослугите гореше достатъчно мощно, за да произвежда пара и да ги задвижва.
Петронус огледа металните им лица.
— Оставям ви под грижите на генерал Рудолфо от Скитащата армия. В паметта ви се пазят остатъците от Великата библиотека. Рудолфо ще ви заведе при Исаак — мехослуга номер три, — и ще помогнете за възстановяването на библиотеката. Разбирате ли заповедите? — Той вдигна пръстена и кехлибарените им очи го проследиха.
— Да — отвърнаха в един глас.
— Кои са запознати с картографията на Познатите земи? Излезте напред.
Четирима от мехослугите се размърдаха.
— Ако по пътя се случи нещо непредвидено, трябва да се съберете в Седмото имение на Деветте горски дома. Разбирате ли?
Те кимнаха.
— Много добре. Седнете и затворете очи, докато Рудолфо не се върне.
Машините седнаха и приглушената светлина от очите им помръкна, когато спуснаха едновременно металните си клепачи.
Петронус се обърна на юг и зачака.
След трийсет минути се завърнаха първите горянски съгледвачи. Те дишаха тежко и кашляха в студения въздух. Лечителите от Пилос се постараха да промият и бинтоват раните, които не виждаха, ръцете им подгизнаха от невидима кръв.
След пет минути пристигна нова вълна, следвана отблизо от ариергарда.
— Със сигурност загубихме трима — каза един от лейтенантите, след като преброи хората си. — Липсват петима, включително Грегорик и Рудолфо.
Петронус изруга под нос.
>> Непоколебим
Папа Непоколебим Първи пристигна в ентролузианския лагер само часове преди да избухнат сраженията. Сетберт го посрещна хладно и показа недоволството от решението на братовчед си с всяка дума.
— Оставил си хората си без водач! — обвини го надзорникът, а гушите му потрепнаха от гняв.
— Аз съм папа! — отвърна Непоколебим, без да крие собственото си раздразнение. — Аз ще реша кое е най-добро за народа ми.
Четири дена на път бяха изострили нервите му. А първата новина, която научи, щом пристигна, бе, че някой, който твърдял, че е Петронус, е скритият папа на Влад Ли Там.
В началото се изсмя. Беше присъствал на погребението на Петронус като млад. Дори се бе позабавлявал с една от жените, които сервираха на помена. Завръщането от мъртвите не беше присъщо на андрофрансинските папи.
Но когато Сетберт го увери, че е вярно, настроението му помръкна.
— Ти може и да си папа — просъска тихо Сетберт, — но трябва да благодариш изцяло на мен.
В този миг се вдигна тревога. В шатрата на надзорника нахлуха пехотинци и съгледвачи и Орив беше изтикан в ъгъла с ескорта си от сиви гвардейци.
— Получихме сведения от шпионите си — докладва задъханият Лисиас, който бе тичал до шатрата. — Горянските съгледвачи на Рудолфо са тръгнали на лов.
— За какво? — попита Сетберт.
Лисиас почти се усмихна.
— За теб — процеди през зъби.
Непоколебим наблюдаваше размяната на реплики. Сетберт нямаше влияние върху този човек. Не беше нужно да е гениален политик, за да го забележи. Както и не беше нужно да е военен гений, за да види, че ентролузианската армия е разединена, а бойният й дух пада с настъпването на зимата и нарастващото напрежение.
Сетберт извика да му донесат меч и един адютант му помогна да го препаше. Чу шум от сражение отвън и Лисиас застана между Сетберт и входа. Съгледвачите от делтата бяха приклекнали в готовност и блещукаха на светлината на лампите. Гримлис и двамата сиви гвардейци също измъкнаха мечовете си. Друг шум от дъното на шатрата привлече вниманието на Непоколебим. Беше го чувал и преди из библиотеката, но сега му се струваше невъзможно да е същият. Въпреки това долови ясно тракането на машините, свистящите духала и тропота на металните нозе по земята.
— Мехослуги? — Не осъзна, че го е казал, докато не видя, че Сетберт го гледа намръщено.
— Какво? — Надзорникът пребледня, след което започна да почервенява.
— Такъв звук издават мехослугите, но… — Непоколебим внезапно проумя. Сетберт го бе излъгал, че всички са унищожени, с изключение на изреклия заклинанието.