Напуснаха лагера и навлязоха в гората от южната страна. Когато напуснаха външния периметър, вече се бяха изместили на запад. По пътя мъжете отпред убиха шестима противници, а този в тила — само двама.
Спряха в края на гората, за да превържат криво-ляво Грегорик.
Легнал върху осеяната с борови иглички земя, първият капитан се размърда, сграбчи туниката на Рудолфо и изпрати съобщение с пръсти по врата му.
„Остави ме. Няма да оцелея.“
Рудолфо докосна рамото му.
„Глупости. Трябва заедно да спечелим войната.“
Грегорик отново изпадна в безсъзнание. Другите съгледвачи понечиха да го вдигнат, но Рудолфо се сопна по-остро, отколкото искаше.
— Аз ще го нося!
Краката и гърбът го боляха от тичане. Въпреки магиите силата му не беше достатъчна, че да понесе товара с лекота. Но той метна Грегорик на рамо и тръгна. Тичаха на запад по ръба на гората, след това поеха на север в подножието на хълмовете и накрая напуснаха прикритието и хукнаха през откритата заснежена равнина.
Не спряха, докато не стигнаха центъра на Уиндвир. Рейнджърите от Пилос пазеха южната граница с опънати лъкове и не ги очакваха. Рудолфо изсвири силно и високо да ги предупреди.
— Нося ранен! — извика той, щом стигна ръба на кратера. Разбута рейнджърите, които се опитаха да вземат Грегорик, и го положи лично на земята. — Има ли лечител?
Но Рудолфо нямаше нужда от лечител, за да му каже, че някъде по пътя от света е изчезнала завинаги още една светлина.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там прочете бележката десетина пъти, преди да я изгори. Ала дори след това тя продължи да стои пред очите й.
Съобщението пристигна сутринта с една птица, за която баща й знаеше, че винаги може да я намери. Джин не беше сигурна какво точно означава, докато не зърна умърлушените лица на ескорта си.
„Той ще има нужда от теб. Предложи му утеха и ще станеш дясната му ръка.“ Имаше и допълнително кодирано съдържание: „Оплачи саможертвата на брат ти в името на светлината.“
Запита съгледвачите защо са толкова тъжни и те й казаха за смъртта на Грегорик. Внезапно осъзна значението на бележката от баща й. Върна се в шатрата си и за пръв път, откакто се помнеше, заплака тихо, както се полагаше на дъщеря на Влад Ли Там.
Не тъжеше за брат си. По-скоро изпитваше гняв към семейството и най-вече към баща си. Стратегията беше ясна. Човек се оформя от събитията в живота си. Такова беше учението на франсините. Както и че човек, група и дори цяла нация могат да бъдат подтикнати, ако животът им се стимулира в нужните моменти. Малко тъга, за да изградят съчувствие, малко загуба, за да се появи мярка за благодарност, възможност за отмъщение — да уталожи гнева.
И въпреки яснотата на стратегията тя внезапно изпита колебание. Работата на баща й се състоеше от десетки игри на войната на кралицата с истински хора, а ходовете в една партия бяха свързани с тези в друга. Вярваше — както я бяха учили, — че това дело е в полза на светлината, макар и по-тъмно от действията на андрофрансинския орден, но от съществено значение, за да не поемат никога Познатите земи по пътя на Стария свят.
Но сега действията на баща й я разгневяваха. И в центъра на това бе съзнанието, че Рудолфо е потърпевш от машинациите на Там.
Това ли беше любовта? В такъв случай й беше трудно да намери нещо полезно в нея. Любовта трябваше да е най-добрата стратегия в защита на висша кауза. Ала коя беше тя, че да се съмнява във волята на баща си? Доколкото знаеше, той просто бе продължил делото, предадено от баща му. Коя беше тя, че да се съмнява в работата на клана Ли Там?
Тези дела ще запазят светлината в света. Преди да види колоната от дим, което й се струваше толкова отдавна, щеше да заяви без колебание, че подобна благородна цел оправдава всякакви средства. Сега обаче се колебаеше.
Когато прецени, че Рудолфо ще се появи след няколко часа, изплакна очите си и облече прости вълнени дрехи. Тази нощ щеше да свърши работата си. Да изпълни ролята си в бащиното си дело, но нямаше да се облича тържествено.
Джин Ли Там отиде в края на лагера с останалите, включително и Исаак, и загледа редицата метални хора, тичащи в перфектен синхрон по побелялата земя. Около тях препускаха горянски съгледвачи, сякаш караха стадо добитък. За пръв път, откакто се бяха срещнали, не можеше да различи годеника си сред групата ездачи.
Дори когато спряха, не можа да го разпознае отначало. Най-сетне го забеляза как се смъква от коня и подава юздите на един адютант. Джин остана настрани и продължи да го наблюдава.