Рудолфо явно не беше на себе си. Движеше се бавно, с наведени рамене, а лицето му бе уморено и невероятно тъжно. Очите му бяха почервенели от изтощение, а челюстите бяха стиснати. Носеше зимната вълнена дреха на съгледвач, напоена с по-тъмни петна, очевидно кръв. Зачуди се дали не принадлежи на Грегорик.
Джин го гледаше как дава инструкции на друг от капитаните и реши, че не може да чака повече. Приближи се и когато улови погледа му, замръзна на място.
В този миг нещо се пропука в нея и тя осъзна нещо със сигурност, но го избута настрани. После, щеше да мисли за това после!
Рудолфо не показа изненада, че се е отдалечила толкова от седмото имение. Само кимна и изръмжа, когато му обясни, че е довела Исаак, ако другите мехослуги имат нужда от поправки.
Повтори същото и на капитана, който махна на Исаак. Преди металният човек да се насочи към себеподобните си, Джин хвана ръката на Рудолфо и го поведе със себе си. Той не оказа съпротива.
Джин Ли Там нареди да приготвят корито с топла вода, храна и напитки, след което накара Рудолфо да седне на широкия матрак и свали ботушите му.
Загубата му се отразяваше тежко и скоро щеше да тръгне по петте пътя на тъгата, за които говореха андрофрансините. Сега клатеше глава, мърмореше и гледаше надолу, встрани от нея.
Въпреки това се подчиняваше и влезе в коритото, позволи й да отмие кръвта на умрелия му приятел. Тя го подсуши с топла кърпа сякаш беше дете и го уви в тежка памучна роба.
Рудолфо седна на матрака и задъвка унило парче сирене, а Джин се обърна да му налее бренди.
Преглътна буцата в гърлото си и разбърка първата доза от лекарството. След това седна до него и го накара да хапне още, и да изпие подправеното питие.
Сложи го да легне, духна лампите и се сгуши в него. Прегърна го и започна да гали къдравата коса, врата му, докато той не заспа.
Остана будна дълго време, замислена за предстоящото. Изчака цели три часа, преди да се съблече и да се притисне към него, да започне да го гали и целува.
Рудолфо се размърда и тя се покатери отгоре му, пое го в себе си и намери ритъм, подходящ и за двамата.
Той се бе вкопчил в нея, но не издаде и звук, дори накрая. След това потъна в дълбок сън, без да я пуска от прегръдката си.
Но Джин Ли Там не заспа. Замисли се за новата сигурност, която бе открила при вида на потъналия в скръб Рудолфо, и разбра, че вече е преминала отвъд волята на баща си.
„Това дете не е за теб! — каза тя на баща си от най-мрачните дълбини на душата си, където се боеше да надникне. — То никога няма е за теб!“
Извърна се и погледна Рудолфо, усетила топлия му дъх по врата си, когато мръдна насън, за да я прегърне.
— За теб! Само за теб!
Той сякаш отговори, промърморвайки нещо насън.
Джин Ли Там се притисна в него и целуна бузата му.
След това заспа и потъна в неспокойни сънища.
>> Петронус
Хората се събраха край Петронус в столовата и той повдигна вежди. Вече където и да ходеше, го следваха омагьосани съгледвачи. Граничните рейнджъри на Мейров бяха личната му охрана. Някой дори бе домъкнал отнякъде пищна роба в бяло, синьо и лилаво. По миризмата съдеше, че май са я изровили от някой таван. Петронус прие дара, но не смяташе да я облича. Засега се насилваше да носи само пръстена.
— Ваше светейшество! — поклони се ниско водачът на групата. — Молим за аудиенция.
Петронус се засмя.
— Не е нужно да молиш, Гарвър. Независимо от последните събития аз съм си аз.
Гарвър погледна другите и завъртя плетената шапка в ръцете си.
— Разрешавате ли, ваше светейшество?
Петронус въздъхна. Всичко се бе променило и дори намрази Неб заради ролята му в събитията, макар да знаеше, че щеше да тръгне по този път със или без момчето. Пък и не можеше да си позволи да забрави и ролята на блатния крал. Защо блатните бяха решили внезапно да подкрепят ордена? Или просто подкрепяха Рудолфо?
Той погледна хората и гребна с лъжицата си от овесената каша. Мъчеха се да му дадат по-хубава шатра и по-добри блюда, освен робата, но той отказваше, настояваше, че не е по-различен от другите работници. Продължаваше да обикаля, макар и с ескорт, и дори спираше да помага при изкопаването на костите от замръзналата земя.
— Какво да направя за теб, Гарвър?
Мъжът очевидно се притесняваше. Преди провъзгласяването нямаше проблем да говори искрено и тази внезапна промяна напомняше на Петронус, че играе роля в лъжа, в която не вярваше. Че позицията му в ордена го отличава от останалите по някакъв начин.