Петронус хвърли поглед към Неб. Момчето мълчеше и местеше очи между него и групата.
Той въздъхна отново.
— Нямаше проблем да говорим, когато трябваше да се копаят нови тоалетни или когато в каруците с припаси липсваше брашно и сол. — Петронус докара най-приличната си усмивка. — Нищо не се е променило.
„Всичко се е променило.“
Най-сетне Гарвър отвори уста.
— Ваше светейшество, знаем колко важна за вас е тази работа и съставихме план да я свършим до средата на пролетта, ако зимата се окаже мека като последните три. Можем да въртим на смени мъжете и жените в лагера, както досега. Новите припаси пристигат навреме и работниците са възхитени от щедрите заплати на ордена.
Петронус кимна.
— Чудесно. — Видът на Гарвър му показа, че човекът все още не е стигнал до въпроса, който го притесняваше. — И какъв е проблемът?… — Той остави думите си да заглъхнат.
— Не знам как да го кажа, ваше светейшество. — Гарвър погледна другарите си за морална подкрепа. Петронус проследи очите му. Беше довел най-умните и най-кадърните.
— Говори направо, Гарвър, както на съвета преди четири нощи, когато обсъждахме да намалим лова заради присъствието на армиите.
Гарвър кимна.
— Добре, ваше светейшество. Вече не се нуждаем от вас тук. — Той се изчерви. — Не че не ви искаме! Постъпихте както е редно с нас и с вашите родственици. Но не смятаме за правилно нашият папа и крал да копае гробове в снега.
— А аз мисля, че е съвсем правилно. — Петронус усети как гневът му нараства бързо.
Гарвър преглътна и отново примигна.
— Грешите за намерението ми, милорд, но то е заради лошия ми подбор на думи. Всеки от нас може да работи с лопата и количка. Но само един може да е папа! — Той си пое дълбок дъх, преди да продължи: — Светът току-що загуби един папа и не бива да губи нов. Боевете се разрастват. Ще сте в по-голяма безопасност другаде и ще можете да се съсредоточите над работата си.
Петронус огледа всички наоколо, включително рейнджърите. Никой не изглеждаше изненадан или разколебан. Никой не смяташе да възрази. Ако трябваше да е честен, сам не беше сигурен, че може да оспори тази мъдрост.
— Какво предлагате?
Гарвър изпусна затаения си дъх.
— Назначете някой да ни води вместо вас. Пращайте птици, но не пренебрегвайте останалите си отговорности. Познатите земи имат нужда от своя папа.
Петронус въздъхна.
— Добре. Ще помисля и ще го обсъдим на утрешното събрание. Така благоразумно ли е?
Гарвър кимна.
— Благодаря, ваше светейшество.
— Аз ви благодаря.
След като хората излязоха, той погледна Неб.
— Ти какво мислиш?
Неб сдъвка парче хляб с израз на задълбочен размисъл.
— Според мен са прави, ваше светейшество.
Петронус завъртя очи.
— И ти ли?
Неб се ухили, но усмивката му се стопи бързо.
— Смятам, че хората на Сетберт ще тръгнат срещу теб в някакъв момент. Или поне ще опитат. Ако не си жив, няма да има спорове за пръстена и скиптъра. Щом искаш мнението ми, ще трябва да свикаш съвет на епископите със свещено поръчение. Имаш много работа извън копаенето на гробове.
Петронус се облегна назад, осъзнал колко е пораснало момчето през последните месеци. Мъдър и речовит, с класическо андрофрансинско образование, а толкова млад.
— И кого да поставя начело според теб?
Младежът сви рамене.
— Рудолфо е начело като пазител. Той или някой от офицерите му може да осигури военна подкрепа и съвет, когато имаме нужда. Можеш да оставиш Гарвър или някого от другите да се занимава с всекидневната дейност в лагера и копаенето на гробовете.
Петронус поклати глава.
— Искам човек от ордена да върши тази работа.
Неб сви рамене.
— Не знам. Повечето андрофрансини отидоха в летния папски дворец. Останали са неколцина, но не ги познавам добре.
Петронус се усмихна.
— Доколко си съгласен с препоръките на Гарвър?
Неб се намръщи.
— Мисля, че можеш да свършиш повече на по-безопасно място. Без значение в какво вярваме, има още един папа, който се бори за власт и внимание, и единственият начин да го победиш е да си по-силен и по-добър. — Лицето му омекна и той отново сви рамене. — Явно съм напълно съгласен.
Петронус се изправи.
— Тогава си намери ново расо, Неб.
Младежът го погледна и на лицето му се изписа объркване.
— Току-що те направих свой адютант. Първата ти задача е да привършиш с работата си тук. След това ще се присъединиш към мен в Деветте гори, за да помогнеш за възстановяването на Великата библиотека.