Видя, че малкото помещение и прилежащата работилница бяха по-препълнени с чували и стъкленици от обичайно. Някои от купчините стигаха до половината й ръст.
— Войната е трагично нещо, но помага на бизнеса — поясни речната жена. — Магии за копита, магии за хора, магии за ножове и за разпити. Дори мъчителите дават поръчки в очакване на бъдещата работа. — Тя се засмя. — Мъжете и тяхното насилие. — Наля чай в две керамични чаши и сложи едната пред Джин Ли Там, след което седна срещу нея. — Стига сме говорили за смъртта. Да обсъдим живота.
Джин кимна и отпи от чая. Имаше силен вкус на мед и лимон и затопляше добре.
— Използвах всичкото лекарство. Имам нужда от още.
Речната жена се усмихна.
— Не мога да ви дам още.
Джин Ли Там примигна и остави чашата си. Обзе я паника, която се усили от само себе си, щом осъзна колко е уплашена, че може да не успее да продължи опитите с Рудолфо. Колкото и да мразеше заблудата — и да си повтаряше десетки пъти, че ще му каже, — тя бе станала доста добра в подправянето на питиетата няколко часа преди да легнат заедно. Знаеше, че ако му признае за тази заблуда, щеше да остави следи, водещи към други, и накрая можеше да разкрие намесата на баща си — а и собствената си роля — в живота му.
Нямаше да може да понесе погледа му, щом той осъзнаеше, че кланът Ли Там е убил брат му, родителите му и най-близкия му приятел, за да може животът му да тръгне в посока, определена от един човек.
Всичко това мина през главата й и тя усети как нещо стиска сърцето й.
— Не разбирам! — промълви накрая Джин Ли Там. — Нали имаш рецептата. Ще уредя доставката, ако някои от съставките липсват.
Речната жена продължи да се усмихва и поклати глава.
— Няма да е разумно, лейди Там.
Джин усети как гневът й се надига. Гласът й стана хладен, докато избутваше стола назад.
— Имам нужда от това лекарство. Ако не можеш да го направиш, сигурна съм, че жената в залива Калдус ще ми свърши работа.
Речната жена пак се засмя.
— Лейди Там, моля ви, седнете!
Джин се поколеба, но седна. Внезапно се притесни и не можа да погледна жената в очите. Затова започна да се озърта из стаята.
Усети как старата груба ръка хваща нейната и я стиска.
— Не мога да ви дам повече, защото може да навреди на вашето бебе.
Джин вдигна рязко глава.
— Какво?
Речната жена кимна.
— Вече си личи по всичко. По тена на кожата ви. По блясъка в очите. По самата ви походка. — Тя стана и отиде до шкафа, откъдето извади златен пръстен, привързан със синя и розова панделка.
Джин Ли Там усети как сърцето й трепва.
— Тоест?
Речната жена кимна отново и взе ведро с вода.
— Бременна сте. При това отскоро. — Тя намигна.
Джин не знаеше какво да каже. Остана неподвижна, докато старицата стискаше пръстена в юмрук и мърмореше нещо на неразбираем език. После наля купа с вода и пусна пръстена вътре, без да спира да мърмори.
— Е, да видим какво казва водата ви на реката.
Джин тръгна с купата към задната стаичка и внезапно се почувства странно разголена. Страхът и въодушевлението се бореха в нея, не знаеше дали й се иска да затанцува, или да побегне. След като върна купата, речната жена я взе и я остави на масата.
— Допийте си чая, скъпа. Трябва да мине малко време.
Джин Ли Там погледна към купата и пръстена на дъното й. Панделките бяха привързани към него и се поклащаха в течността.
— Ами ако е грешно?
Речната жена поклати глава.
— За четирийсет години не съм пропускала да позная жена с дете, дори на следващата сутрин, ако ме разбирате. — Тя се усмихна и отпи от чая си.
Запазиха мълчание, втренчени в купата. Накрая речната жена плесна с ръце.
— Чудесно! — Синята панделка се бе развързала и изплувала на повърхността.
Джин Ли Там нямаше нужда да пита за значението. Отпусна се на стола и издиша. Очите й се насълзиха и я прониза тръпка.
— Момче — промълви тихо тя.
Жената кимна.
— Силно, според поличбите. Как ще го кръстите?
Нямаше нужда да се замисля. Името изскочи пред очите й, макар да не бе разсъждавала досега.
— Иаков. Ако Рудолфо се съгласи.
Усмивката на речната жена изпълни стаята със светлина.
— Силно име за силно момче.
Джин Ли Там не можеше да откъсне очи от купата и от синята панделка, която плаваше в жълтеникавата речна вода.
— Трябва да бъде силен. Ще наследи огромна отговорност.
Речната жена кимна.
— Ще е силен, защото има силни родители.
Една от сълзите се отрони и Джин усети как се спуска по бузата й.