Въпросите го бяха довели в центъра на лабиринта и Рудолфо виждаше, че би могъл да изпие цял океан от въпроси и да остане на сухо, жадуващ за още.
Влад Ли Там не срещна погледа му. Той протегна последната книга към огъня и Рудолфо се извърна.
Не искаше да види как този тъгуващ баща изгаря книгата на живота му.
— Лорд Там — каза той през рамо с уморен глас, — ако ви видя отново, няма да се поколебая да ви убия.
Качи се на коня и не погледна назад.
Чу как книгата пада в огъня и как страниците с живота му пращят, докато пламъците ги поглъщат.
>> Петронус
Петронус погледна към планината от хартия на бюрото и въздъхна. Топлият ветрец носеше през прозореца миризмата на града и на цъфналите цветя в градините на Рудолфо.
Той разтърка слепоочията си. Очите го боляха заради ръкописите със ситни букви, които четеше през последните месеци, а от седмица имаше и главоболие. Ръката му също изтръпваше и беше пратил Неб при речната жена за соли, в които да я кисне. Количеството документи беше огромно още от първите дни, а след пристигането му тук продължи да расте стабилно. Трябваше да работи непрекъснато, ако искаше да приключи с повдигнатите въпроси преди съвета. Сядаше на бюрото си още по тъмно и си тръгваше, след като падне мрак.
Днес нямаше да е по-различно.
Чу приближаването на Исаак през притворената врата — тракането и дрънченето на частите му, тежките стъпки и лекото съскане на парата, предхождащо металическия глас. Мехослугата надникна в стаята.
— Отче?
— Здравей, Исаак. Влез.
Металният човек се вмъкна в помещението. В една ръка държеше клетката със златната птичка, която Петронус го бе накарал да провери, а в другата — наръч листа.
— Свърших с механичната птичка. — Исаак остави клетката в ъгъла на бюрото, на същото място, откъдето я бе взел преди две-три седмици.
Петронус я огледа. Исаак искаше да я поправи, но той не му разреши, преди да научат повече. Птичката седеше на дъното на клетката, главата й трептеше, а единственото здраво око се въртеше свободно. Овъгленото крило беше изкривено и от него излизаха искри, а металните й нокти се свиваха автоматично. Папата насочи погледа си към Исаак.
Очите на мехослугата проблеснаха.
— Паметта и командите за поведение са сериозно повредени от огъня. Няма как да установим последните й инструкции, но тя наистина е собственост на Ли Там. Намерих посвещение от папа Интелект Седми, който я подарил на Шей Ли Там.
Петронус отмести изненадано поглед към птичката. Интелект е бил на папския трон векове преди орденът да започне да изучава машините на Стария свят.
— Значи не е андрофрансинско дело?
— Не, отче. Тя е възстановена, а не изработена по модел.
Петронус подбра внимателно следващите си думи. Заклинанието на Ксум И'Зир все още бе чувствителна тема за металния човек.
— Повредите й съвпадат ли със… събитията… в Уиндвир?
Очите на Исаак потъмняха, първо едното, после другото, и той се извърна.
— Да, отче. — От гърба му изригна пара със свистене и устата му се отвори и затвори. Петронус се бе научил бързо как да разчита тези белези. Исаак беше угрижен. Накрая металният човек продължи: — Но не разбирам. Механиката й е здрава, а е значително пострадала.
— Да — кимна Петронус.
Исаак понижи глас.
— Аз и останалите мехослуги бяхме в епицентъра на разрушенията. Защо на нас ни няма нищо?
Старецът сви рамене.
— Кракът ти е повреден.
Исаак поклати глава.
— Съгледвачите на Сетберт го повредиха. Самото заклинание не стори нищо на никого от нас. Не разбирам.
Петронус повдигна вежди. Не знаеше, че контузията не е резултат от заклинанието, и се зачуди защо не е мислил по този въпрос. Имаше общо четиринайсет мехослуги и всички без Исаак са били в библиотеката по време на разрушението. Беше видял почернелите останки и развалините от андрофрансинските артефакти, които работниците успяха да изкопаят. Малка част от тях можеха да бъдат възстановени. А металните хора се бяха измъкнали почти невредими.
— И аз не разбирам.
Исаак остави документите, които носеше, на малкото празно пространство на писалището.
— Това ме подсеща за другия въпрос, който искахте да разуча, отче.
Петронус разтърка слепоочия в опит да си спомни. Главата му беше задръстена и вече започваше да усеща болката зад очите си.
— Кой въпрос?
— Прегледах ресурсите на ордена, свързани с магии и машини, пригодни за военна употреба. Изложил съм всичко в доклада си.