Един от съгледвачите донесе вест за пленяването на Сетберт и тя го разпита подробно. Надзорникът се бе предал лично на Рудолфо.
Сигурно му беше казал нещо. Но какво? Нещо за Уиндвир? Нещо за мотивите за това ужасно престъпление?
Каквото и да беше, Рудолфо бе изчезнал без нито дума и без съгледвачите, които се бяха заклели да го пазят на всяка цена.
А сега явно се бе завърнал. Джин си облече лека копринена роба и излезе през вратата към банята. Чу шума в съседните покои. Тих глас даваше нареждания за приготвянето на стаята.
„Явно и те са изненадани.“ Тя се засмя. Сигурно се бе появил през някой от скритите проходи и сега слугите бързаха да сменят завивките, въпреки че го правеха всяка сутрин в очакване на завръщането му. Той никога нямаше да поиска подобно нещо. Но хората познаваха краля си.
Глъчката стихна набързо и след малко се чуха тихи стъпки в коридора. В последните месеци бе привикнала да очаква тази отмерена крачка. Рудолфо спря за миг пред нейната врата, но продължи. Чу, че влезе в покоите си и изчака още десет минути.
След това се вмъкна тихо през вратата на банята в спалнята му. Рудолфо не беше там.
Джин Ли Там обиколи стаите, но не го намери. Приближи се към входа и надникна в коридора, който водеше към детските и нейните покои.
Разбира се. Тръгна към първата врата, стаята, която бе принадлежала на брат му. Вдигна ръка да почука, но я свали. Хвана дръжката и я открехна леко.
Рудолфо седеше на малкото легло. Носеше прости дрехи, а къдравата коса скриваше лицето му. Изглеждаше по-млад без зеления тюрбан на ранга му, въпреки че брадата му бе започнала да сивее. Държеше малкия меч в ръце. При отварянето на вратата вдигна поглед към нея.
„Няма да го питам къде е бил.“
— Радвам се, че се върна!
Той срещна погледа й само за миг. Очите му бяха гневни и не искаше тя да разбере.
— И аз се радвам.
„Няма да го питам къде е бил.“
Но Рудолфо заговори, сякаш го бе попитала.
— Ходих в Изумрудения бряг да говоря с баща ти. Имах много време по обратния път да премисля какво да ти кажа и какво да те питам.
Самият му тон я фрасна като юмрук. Беше равен и сдържан, почти лишен от емоция. Беше го чувала и преди, но само през най-тежките периоди на мъката му по Грегорик. Ала тогава не беше толкова премерен.
„Значи знае.“ Част от нея се надяваше да греши за баща си. Част, която я изненадваше и която не съществуваше, преди да срещне този мъж.
Преди нямаше да остави място за отстъпление и увлечение. Но сега осъзнаваше, че отчаяно се надява да е сгрешила в подозренията за стореното от баща й, за да превърне Рудолфо в сегашния човек.
Не знаеше какво да каже.
— Съжалявам!
— Откога знаеш?
Джин пристъпи в стаята и затвори вратата.
— Започнах да събирам парченцата, когато пристигнах тук.
Рудолфо кимна, поглади брада и я погледна в очите.
— Щеше ли да ми кажеш някога?
Тя поклати глава.
— Не.
— Знаеш ли, че баща ти напуска Познатите земи?
— Заподозрях го, когато библиотеката му пристигна. Вече не поддържам връзка с него.
Рудолфо отклони поглед.
— Товарят Желязната армада с припаси и стоки. Имаше друга библиотека, тайна, баща ти изгори всичките книги. — Той отново я стрелна с присвити очи. — Трябва да знаеш, че се заклех да го убия, ако го срещна отново.
Джин Ли Там примигна и кимна. Осъзна, че можеше и да му помогне. Изпитваше тъга и гняв заради неговата съдба, както и заради своята. Нямаше как баща й да не е замесен в опустошението на Уиндвир. Беше използвал Сетберт, също както лудият надзорник бе използвал Исаак. Вярваше го напълно.
Собственият й равнодушен тон я изненада.
— Мисля, че той стои зад стореното от Сетберт.
Рудолфо вдигна глава и очите му се разшириха леко.
— Вярваш, че баща ти е разрушил Уиндвир.
Тя кимна бавно.
— Да.
Горянският крал погледна детския меч в ръцете си, след това го прибра и окачи ножницата на стената. После отново се обърна към нея.
— Не мисля, че е виновен. Но и той стори достатъчно.
Джин Ли Там преглътна.
— Какво искаш да кажеш?
Рудолфо се надигна.
— Нищо. Андрофрансините ще проведат съвета си. Ние ще планираме сватбата. Трябва да възстановим каквото можем и да го опазим. — Той плъзна пръст по малкия тюрбан. — Имам още един въпрос.
— Ще отговоря, доколкото мога.
Джин пристъпи неспокойно от крак на крак.