Той стисна зъби и я погледна твърдо.
— Баща ти твърди, че си го отхвърлила. Защото ме обичаш. Вярно ли е?
Директният въпрос оплете езика й. Внезапно се почувства дребна и разголена. Накрая изрече думите, които не си представяше, че ще каже някога.
— Вярно е. Обичам те. — Мълчанието му показваше, че той не може да каже същото, но Джин не обърна внимание. — Това, което баща ми ти е сторил, е грешно. Виждам го ясно. Но човекът, в който си се превърнал, е силен и възхитителен. Способен е да преследва неотклонно това, което е правилно.
Той кимна.
— Вярно е. Макар от истината да боли. — Вдигна тюрбана към носа си и вдиша. — Значи знаеш за брат ми?
— Да.
Той отвори уста и Джин се досети какъв ще е въпросът. „И смъртта на брат ми ли е част от плана?“ Но Рудолфо явно промени намерението си.
— Това беше неговата стая. Утре ще накарам да я разчистят. Държах я така твърде дълго.
„Кажи му.“ Искаше й се да изчака по-весели времена. Не беше и сигурна каква ще е реакцията му. Но тази нощ беше време за истини. Тя прочисти гърло.
— Лорд Рудолфо, всъщност имам друга идея за тази стая.
Той изви вежди.
— Да?
Джин пристъпи към него.
— Не беше прав за войниците си.
— Войниците ли? — погледна я Рудолфо озадачено.
Джин Ли Там се усмихна леко.
— Ходих при речната жена. — Видя как на лицето му се изписва разбиране. — Момче е. С твое разрешение, искам да го кръстя Иаков.
Рудолфо отвори и затвори уста. Веждите му се смръщиха.
— Сигурна ли си?
— Да. Ще станеш баща. Ще отгледаме силен наследник, за да пази светлината, която разпали тук.
— Това е крайно неочаквана новина — каза бавно Рудолфо и я погледна с почуда, която избледня постепенно.
„Знае, че и това е залегнало в плана на баща ми.“
Искаше да го попита дали може да я обича след тези ужасяващи разкрития. Със сигурност той чувстваше нещо — виждаше се по лицето и се долавяше в гласа му. Но не беше любов. Беше потребност, основана на внимателните манипулации на Ли Там. Можеше да попита, но не го направи.
По-добре да изчака, да види дали отношенията им може да бъдат честни, без заблуди. Джин Ли Там осъзна, че знае съвсем малко за любовта.
Но знаеше едно — този, който обичаше истински, не се нуждаеше от взаимност.
Тя кимна с уважение към годеника си и излезе от детската стая, за да се завърне в пустото си легло.
> 30.
>> Рудолфо
На следващата вечер Рудолфо, Джин Ли Там и Петронус вечеряха заедно. Рудолфо беше организирал събирането, преди да се просне в леглото и да проспи по-голяма част от деня. Също така настоя и Исаак да присъства, макар че металните хора не ядяха. Започнаха късно. Небето бе преминало от лилаво в сиво, а луната започваше да пъпли бавно нагоре.
По заръка на Джин готвачите приготвиха печено сърнешко с горски гъби и чеснов сос, сервирано на канапе от ориз, плюс пържени хлебчета и задушени зеленчуци. Пиеха студена, свежа лимонова бира, а за десерт имаше крем с плодове.
Исаак седеше учтиво на масата и предимно слушаше, отговаряше само когато го питаха. Рудолфо гледаше да го включва в разговора, където беше подходящо.
— Как върви възстановяването? — попита кралят.
— Добре, милорд. Конструкцията се издига по-бързо от предвиденото и трябва да работим през нощта, за да поддържаме темпото.
Пролетта бе преминала в лято и четиринайсетте мехослуги работеха под един копринен навес в подножието на хълма. Разполагаха с маси, отрупани с пергаменти, пера, мастилници, и възпроизвеждаха, каквото могат от паметта си. Преписаните листа се връзваха заедно и се отнасяха до книговезницата от другата страна на реката. Първоначално смятаха, че ще им трябват три години, за да възстановят останките от най-голямото хранилище на познание в света.
— Това е добра новина — намеси се Петронус. — Получих писмата за прехвърлянето. Още добри новини.
Исаак кимна.
— Така е.
Петронус се усмихна.
— Неб ме информира, че и други томове пътуват насам.
Исаак избръмча и изтрака.
— Двеста и дванайсет книги пристигнаха от различни места, заедно с множество андрофрансински артефакти, представляващи интерес. Имаме покана от два университета да изпратим хора, които да огледат библиотеките им за ръкописи, с които не разполагаме. Досега предполагахме, че ще постигнем възстановяване от четирийсет процента. Дори повече, ако възобновим експедиционния отдел.
Рудолфо видя реакцията на Петронус при тези думи и разбра, че папата няма намерение да се завръща в Изпепелената пустош.