> 10.
>> Джин Ли Там
За Джин Ли Там седмото горско имение и прилежащият град бликаха от пъстрота. Къщата беше на леко възвишение, а градът бе скупчен около нея — сбор от калдъръмени улици и ниски постройки от дърво, с разноцветно боядисани стъклени прозорци. Хората носеха предимно памучни дрехи, но понякога забелязваше и коприна, с която беше известен родният й Изумруден бряг.
Замисли се защо не е идвала никога насам, но бързо се сети. Просто нямаше причина. Горяните бяха затворени и страняха от интригите и машинациите на Познатите земи. Беше чувала на няколко пъти, че Рудолфо се спуска на юг със съгледвачите си, за да присъства на държавни срещи. Но досега не бяха се засичали и като цяло Деветте горски дома се придържаха към техния край на света.
Разхождаше се по улиците сама, но знаеше, че двама съгледвачи я следват на почтително разстояние. Опитваха се да й създадат илюзия за независимост, но биха дотичали мигновено, ако се наложи. Разбира се, трябваше принципно да е в безопасност толкова далече от войната. Съгледвачите дори не бяха омагьосани.
Докато вървеше, Джин се ослушваше и дочуваше фрагменти от всекидневния живот в горите. Ловджийски истории, слухове за войната и Уиндвир, кой с кого спеше и чий син бе зърнат да куцука към имението.
Джин се спря.
— Казват, че носел андрофрансинско расо. Но бил направен изцяло от метал.
Чудеше се кога тайната ще излезе наяве. Естествено, повечето хора бяха запознати с машините, които андрофрансините показваха на света постепенно. Малки неща, като птичката, която баща й пазеше под кристалния купол на закритите им градини. Малката златна птичка беше нещо невиждано и можеше да пее на шестнайсет езика. Освен това знаеше прости фрази — искаше вода, която не можеше да изпие, и храна, която не можеше да изяде. Беше дар от един от папите, преди много години.
Но Исаак беше нещо различно. С човешки размери, даже с глава по-висок от обичайното, строен, но плещест, най-невероятната гледка в живота й. Според една от ересите едно време имало почти толкова метални хора, колкото и нормални. Това било в отдавна отминалите времена, много преди Епохата на смеещата се лудост. Когато П'Андро Уим започнал да обикаля из разрушения свят със скромната си група последователи от копачи и книжовници, металните хора били почти напълно изчезнали.
А сега се бяха върнали — поне неколцина. И ако Рудолфо успееше, тези неколцина — построени с остатъци от чертежи и информация от пустошта — щяха да са тук и да помагат на Исаак да възстанови разрушеното от Сетберт.
— Лейди Там — разнесе се глас зад нея. Един от съгледвачите се бе приближил неусетно.
Тя го изгледа. Беше млад, но не невръстен и за разлика от съгледвачите на Сетберт, не се перчеше.
— Да?
— Ме… — Той се запъна, търсейки точните думи. — Исаак иска да ви види.
Това я изненада. Бяха се видели преди час, когато го разпитваше за плановете и кореспонденцията му с останалите андрофрансини.
— Много добре.
Извървя половин левга до имението и намери Исаак в градината. Държеше парче хартия в ръце и примигваше с метални клепачи към нея.
— Какво става, Исаак? — попита Джин и пристъпи напред.
Металният човек закуцука към нея. Тъмното расо криеше стройната му фигура.
— Получих вест от летния папски дворец. — Очите му се отвориха и затвориха с присветване.
— Доста бързо — отбеляза тя.
— Не е отговор на моето съобщение.
Любопитно.
— Какво е съобщението?
От радиатора му блъвна пара.
— Папски декрет, нареждащ всички ресурси и служители на ордена да се отправят към летния дворец.
Веждите й се повдигнаха.
— Как така? Нали папата е мъртъв?
— Аз… — Той замълча, изсвири и изтрака. Джин съжали за думите си мигновено. Но Исаак се възстанови и продължи. — Андрофрансинската йерархия е сложна. През последните две хиляди години по нея са написани томове. Постовете се предават пожизнено, но има резервни и планове за спешни случаи. Папа Интроспект може да е определил наследник преди… — Той млъкна. От очите му потече вода и той извърна поглед.
Джин сложи ръка на рамото му.
— Исаак, не забравяй, че ръката на Сетберт те е управлявала.
Исаак кимна.
— Въпреки това декретът е подпечатан.
Нима нещо се бе изплъзнало от баща й? Тя се съмняваше, но с оглед на последните събития всичко бе възможно. Знаеше отговора на въпроса, преди да го зададе, но въпреки това го стори.