— Какво значи това?
— Значи, че не мога да остана тук. — Исаак наведе глава и гласът му прозвуча унило, нещо, което не й се вярваше, че е възможно за един метален човек. Когато я погледна, Джин реши, че никога не е виждала толкова противоречиво изражение на човешко лице. Смая се, че вече му е приписала човешки черти само заради начина, по който очите, устата и главата му мърдат. — Аз съм собственост на андрофрансинския орден. Създаден съм да следвам техните заповеди.
И ако подозренията й бяха верни, той беше най-страшното оръжие на света от последните две хиляди години.
Исаак не помръдваше.
— И друго ли има? — попита Джин.
Той кимна бавно.
— Да. Първото действие на новия папа е да подпише указ за отлъчване.
„Указ за отлъчване.“ Сега ентролузианците щяха да са наистина сами, отритнати от света. Отлъчването на андрофрансинския папа прекъсваше незабавно всякакво родство между потърпевшия и разпръснатите владетели на Познатите земи. Това бе толкова мощно средство, че доколкото знаеше, бе ползвано само три пъти в тяхната история.
— Това е добра новина. Ще помогне на каузата на Рудолфо.
Исаак поклати глава.
— Не, милейди. Не ме разбрахте.
Тя го погледна и усети как челюстта й увисва.
— Тоест?…
— Да — отвърна Исаак. — Указът за отлъчване обвинява Деветте горски дома и лорд Рудолфо, генерал на Скитащата армия, за унищожението на Уиндвир и нарежда всичките им владения да бъдат под запор, докато не се свика Конференция за истината, която да вземе окончателно решение.
Джин Ли Там усети как остава без въздух. Тя изкрещя да й донесат хартия и птица и се втурна към имението, кодирайки наум съобщението до баща си.
>> Петронус
Петронус и момчето седнаха с хартията помежду им, веднага щом влязоха в плевнята. Бяха наближили покрайнините на Кендрик и се натъкнаха на един добронамерен фермер.
— Ще платя, ако позволиш да ползваме плевнята ти — предложи Петронус.
Фермерът огледа каруцата и присви очи в падащия мрак.
— От Уиндвир ли идете? Какви са новините?
Петронус слезе от капрата. Момчето се надигна и разтърка сънените си очи.
— Градът е изцяло разрушен. Ентролузианците воюват с горяните. Не съм сигурен защо.
Фермерът кимна.
— Андрофрансини ли сте?
— Работя с тях понякога. Казвам се Петрос. — Обърна се към момчето и видя, че то се усмихва на името му. — Това е внукът ми.
— Аз съм Варн. — Фермерът подаде ръка и Петрос я стисна. — Запази си парите. Дошли са тежки времена за ордена. Подслонът е най-малкото, което мога да сторя за вас.
Те се настаниха и нападнаха кошницата с пресен хляб, мариновани аспержи и печен заек, дар от Варн. След като хапнаха, напълниха металните си канчета с вино от една от трите бъчви в каруцата и се разположиха под светлината.
Преди Петронус да проговори, момчето написа нещо набързо и го вдигна пред очите му. „Казвам се Неб.“
— Добре е най-сетне да науча името ти. Как се озова при Сетберт?
През следващите два часа Петронус задаваше въпроси, а Неб отговаряше, стараеше се да пише бързо, за да е в крак с устата му. Петронус узна всичко — как бил разрушен градът, как съгледвачите пленили момчето, за дочутите слухове и думите на червенокосата… и как бе опитала да вземе Неб със себе си.
„Сетберт унищожи Уиндвир.“ Трябваше да го прочете три пъти.
— Имаш ли представа защо?
Неб поклати глава.
Петронус се замисли. Подкупил е някого, обещал е нещо, сключил е някаква сделка, за да докопа заклинанието. Разрушението на града със сигурност беше дело на „Седемте какофонични смърти“, на Ксум И'Зир. Андрофрансините бяха събрали всички части на ръкописа и Сетберт го бе използвал срещу тях. По някакъв начин всички предпазни мерки, ключалки и хранилища, които опазваха човечеството през последните две хиляди години, се бяха провалили.
„Ако бях останал, това нямаше да се случи.“
Петронус усети, че младежът го дърпа за ръкава, и погледна към него.
„Може ли аз да задам няколко въпроса?“
Той кимна.
— Давай.
„Защо ме спря?“
Петронус сложи ръка на рамото му и го погледна в очите.
— Щом аз успях да доловя кроежите ти, беше въпрос на време и някой от стражите да се досети. Как си представяше, че ще успееш да убиеш един от най-могъщите хора в Познатите земи?
Петронус се вгледа в лицето на Неб. Ъгълчето на устната му трепна и очите се отместиха. Очевидно се чудеше каква част да сподели.