— Времената са лоши за поклонничество — обърна се Рудолфо към приближаващия страж. — Разполагам с половин отряд съгледвачи и ви предлагам ескорт, ако пътувате в подчинение на папската заповед.
Наемникът, който яздеше уморен стар кон, избута металния си шлем и се почеса по главата.
— Облечени сте като горянски съгледвачи.
Рудолфо кимна.
— Така е.
— По-добре си вървете по пътя. Вече нямаме родство с горяните. — Той махна към андрофрансините, които се бяха надигнали и ги зяпаха. — Особено тези.
Рудолфо също ги изгледа.
— Наистина ли?
Мъжът понижи глас.
— Аз към стражник от тюрамската библиотека на половин дажба и половин заплата, натоварен съм да закарам тези старци в новия им дом. Не се интересувам от политика и родство. Според слуховете Сетберт е унищожил Уиндвир със заклинание.
— Така е — потвърди Рудолфо. — Видях го с очите си.
— Но указът за отлъчване е срещу горяните и техния крал… проклетия Рудолфо.
Рудолфо сви рамене.
— На какво ли да вярва човек вече? — Той хвърли поглед към останалите стражници, които също започнаха да се приближават. — Все пак ми се виждате малко за опасностите напред.
Изражението на наемника го накара да се усмихне.
— Каква опасност?
Рудолфо се надигна на седлото и посочи на север и изток.
— Онези храсталаци са на брега на Първата река. Пътят върви на около две левги от нея. Това са земи на блатните.
Стражникът кимна.
— Аха. Мислехме да избегнем патрулите на блатния крал през нощта.
Рудолфо се отпусна на седлото.
— Може да успеете. А може би няма. — Той сви рамене. — Предлагам себе си и моя половин отряд от горянски съгледвачи. Ако се притеснявате от папския указ, може да яздим малко по-встрани.
Един възрастен андрофрансин се отдели от групичката и тръгна към тях.
— Какво става, Хамик? — Човекът носеше просто расо, но Рудолфо забеляза пръстена му.
— Ти си архикнижовникът на тази мисия — отбеляза той.
Старецът кимна.
— Казвам се Сирил. От тюрамското абатство. Приличаш ми на горянин.
Рудолфо кимна и се поклони с лека усмивка.
— Със сигурност е така.
— Предлага да се присъедини към нас — намеси се стражът. — Твърди, че разполага с половин отряд съгледвачи.
По лицето на архикнижовника се изписаха поне три емоции. Първо, изненада. После гняв. След това тревога. Това са единствените емоции, които властват напоследък, каза си Рудолфо и добави собствените си думи към тези на наемника.
— И аз съм тръгнал към летния папски дворец, за да разговарям с папата за унищожението на Уиндвир. Знам за отлъчването, но съм уверен, че въпросът ще се разреши мирно с течение на времето. — Той потупа дръжката на меча си. — Междувременно ви предлагам оръжието си и това на моите хора в защита на истинските деца на П'Андро Уим. Ако предпочитате, можем да яздим настрани от вас.
Архикнижовникът го изгледа строго.
— И не искаш нищо в замяна?
Рудолфо се усмихна.
— Само възможност да възстановя вярата в опетненото ми име.
Наемникът и архикнижовникът се сепнаха и Рудолфо се наслади на мълчанието им като на превъзходно охладено вино.
Накрая старецът кимна.
— Добре. — Той замълча и Рудолфо видя въпроса в изражението му, преди да го произнесе. — А как се казваш?
Рудолфо отметна глава назад и се засмя.
— Ами че аз съм Рудолфо, владетел на Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия. — После се приведе в поклон от седлото. — И съм на вашите услуги.
>> Неб
Неб стоеше на брега на реката и гледаше залеза. Бяха издигнали лагера си вчера, разположиха внимателно шатрите точно пред разрушените стени. Петронус — така де, Петрос — беше хитра стара лисица. В сиропиталището почти не изучаваха андрофрансинско право, но Неб бе чел достатъчно, за да знае, че е по-заплетено и от уимски лабиринт.
Не беше сигурен дали номерът ще мине, но се надяваше.
Цял ден копаха продълговати плоски трапове в изпепелената земя.
— Ще започнем с тези, които са паднали извън града — обяви старецът, когато се събраха на сутринта. — Ще работим по светло, а ако се появи някой, аз ще се разправям.
И така цял ден копаха трапове, а никой не ги закачаше. В един момент на Неб се стори, че забелязва ездач в далечината, но той обърна на юг и изчезна.