Неб приближи водата и съблече дрехите си. Бяха омазани със сажди, както и самият той.
Можеше да се окъпе в лагера. Там имаше няколко корита, а жените бяха сгрели вода. Но денят го бе изтощил, бе като колело на каруца по познат път, и имаше нужда да остане за малко сам.
Нагази в хладната вода и подскочи, когато стъпи на нещо кръгло и хлъзгаво. Черепът изскочи на повърхността и се понесе надолу по течението. Неб го изгледа и установи внезапно, че не чувства нищо.
— Вече това е животът ми — обяви той на отдалечаващия се череп.
Над изпепелената земя се появи вятър и вдигна облак пепел.
— Здравей, момче! — произнесе облакът.
Неб не виждаше нищо и се прокле наум, че не носи нож. Приклекна във водата и заопипва дъното за някой камък. Но и с нож, и с камък беше все тая. Нямаше как да навреди на противник, когото не виждаше.
— Няма защо да се боиш от мен — продължи гласът.
Неб огледа брега. Слънцето се снижаваше и почти нямаше как да зърне някой отблясък от магията.
— Няма да се върна при Сетберт! — каза тихо той.
Съгледвачът се засмя.
— Не те виня. Не съм от неговите.
Значи беше горянски съгледвач.
— От Деветте горски дома ли си?
— Аха — потвърди гласът. — А ти си от гробокопачите. — Това беше изявление, а не въпрос.
Неб кимна.
— Аз… — Не знаеше как да довърши мисълта си. — Преди живеех тук.
Гласът прозвуча от малко по-надолу по течението.
— Съжалявам за загубата ти. Сетберт навреди на света с предателството си. — Последва пауза. — Но не се тревожи, момче. Ще си плати за всичко.
Неб се надяваше съгледвачът да е прав. С цялата си душа.
— Как върви войната?
Съгледвачът въздъхна.
— Боя се, че отива на зле. Папата издаде указ за отлъчване срещу нас. Явно е заблуден за събитията.
— Той не е папа — възрази Неб и съжали мигновено, че се обади.
За щастие съгледвачът не обърна внимание.
— Генерал Рудолфо замина да преговаря с него. Разделяме Скитащата армия и повечето ще се оттеглят към Деветте гори.
„Повечето.“ Неб се замисли за миг и попита:
— Повечето ли?
Този път гласът се премести нагоре по течението.
— Някои ще останем. Ще ви наглеждаме от сенките, докато работите. Кажи на стареца, че искаме да говорим с него утре по изгрев, на това място.
Неб кимна.
— Ще му кажа. — Той се замисли за момент. — Имаше една жена с червена коса. От клана Ли Там. Тя избяга от лагера на Сетберт във вашия.
— В безопасност е — отвърна съгледвачът. — Рудолфо я отпрати заедно с металния човек, преди да започнат сраженията.
Мехослуга. Още един оцелял от Уиндвир. Зачуди се дали има и други. Беше странно, че машините бяха оцелели след разрушението, но се радваше на каквато и да е останала следа от андрофрансинската светлина. Но каква ли щеше да е ролята на един мехослуга в този различен свят?
И жената — спомни си блестящите зелени очи и медната й коса. Беше по-висока от него, че даже и от Сетберт.
— Радвам се, че е в безопасност.
Над изпепелената земя се разнесе тихо изсвирване.
— Трябва да тръгвам — заяви съгледвачът. — Предай на стареца. Утре призори. Кажи му, че съм Грегорик, първи капитан на горянските съгледвачи.
Неб кимна.
— Добре.
Тишина, последвана от нежен шепот на вятъра по земята.
Небето беше лилаво и светлината се отцеждаше бързо. Водата беше станала тъмна като изпепеленото поле, което се простираше на запад от реката, докъдето му стигаше погледът.
С толкова много мъртви наоколо Неб побърза да се умие и хукна към лагера, за да открие папата си.
> 12.
>> Непоколебим
Папа Непоколебим Първи избра името си бързо. Допреди десет дена той беше просто архиепископ Орив, човек без особена важност. Беше се изкачил в йерархията на ордена, започвайки като аколит в разкопките и след това — като специалист по андрофрансинско право в отдела по поземлено придобиване. По-късно през годините успя да спечели благоволението на папа Интроспект Трети и внезапно се сдоби с епископска титла. А от съвсем скоро се издигна до архиепископ, който да управлява множеството имоти на ордена в Познатите земи.
„Богове, какъв скок само!“
Той стана от бюрото си и загърби огромната грамада от документи. Чехлите на краката му зашумоляха по килима. Спря пред широката отворена врата, която водеше към малкото балконче на папския кабинет. Беше настъпило второ лято и планинският въздух беше жежък. Папата излезе на балкона и се огледа.