— Какво е този път, Гримлис?
— Скитащата армия се е оттеглила.
— Отстъпват ли?
Капитанът поклати глава.
— Изчезнали са през нощта.
Папата кимна.
— Какво друго ни казва Сетберт?
— Конкубината му е преминала при горяните. Ли Там одобрява подобен съюз.
Ето това беше изненадващо, дори обезпокоително. След унищожаването на Уиндвир кланът Ли Там държеше основното богатство на ордена. Може би Влад Ли Там е одобрил бягството й, преди да разбере за указа за отлъчване.
— Много добре. Изпрати ми птичаря. — Обичайно щеше да натовари с подобна задача секретарите си, но те бяха денонощно заети с инвентаризацията на двореца и осигуряването на припаси, за да може оцелелите андрофрансини да се приберат.
Капитанът кимна.
— Ще се погрижа.
Папа Непоколебим се върна на бюрото, извади един лист и натопи иглата в мастилницата.
Привърши съобщението, когато се появи птичарят, носещ най-силната и бърза птица. Папата издърпа сив конец за спешност от траурния си шал и привърза бележката.
— За клана Ли Там.
След като птичарят се оттегли, папа Непоколебим Първи се върна на балкона и зачака. Когато видя как соколът размаха крила и се понесе към небето, челюстите му се стегнаха.
„Аз съм папа.“
Поклати глава, влезе в кабинета и затвори вратите, за да се скрие от следобедното слънце.
>> Рудолфо
Блатните грабители нападнаха бързо и внезапно. Камъните от прашките им свалиха един от наемниците и двама андрофрансини, преди горянските съгледвачи да достигнат позицията им.
Един камък изсвистя покрай главата на Рудолфо и той измъкна меча си, подсвирвайки. Двама от хората му скочиха от конете и посегнаха към пазвите си. Претърколиха се на земята и използваха прахчето за миг. Рудолфо успя само да зърне как лизват дланите си, преди да се стопят във вечерните сенки. Чу стърженето на стомана по кожа и завъртя коня си към грабителите. Вдигна меча и го размаха.
— Пазете се! — извика към кервана и препусна. Хората вече се грижеха за ранените, но на пръв поглед поне един нямаше да оцелее. Рудолфо оцени обстановката на едно примигване и последва хората си в боя.
Двама омагьосани и трима конници освен него… срещу кой знае колко нападатели?
Все още не беше съвсем тъмно и бе изненадан, че блатните са излезли толкова рано. Обикновено предпочитаха да атакуват под прикритието на мрака. Чу викове и шум от борба напред и пришпори коня си. Видя рехавата редица от раздърпани мъже, облечени в миризливи парцали. Рудолфо изсвири три строфи от Четирийсетия химн на Скитащата армия и тръгна надясно, а другите конници завиха наляво. Двамата омагьосани съгледвачи, които се намираха под въздействието на прахче от счукани корени, стояха отзад и избягваха боя, докато не чуха финалните акорди на химна.
Рудолфо не се бе сблъсквал с блатни от години. Понякога излизаше да ги накаже, както повеляваше родството. Блатният крал беше войнствен и изпращаше грабителите отвъд пределите на владенията си, когато му скимне. Те нападаха някое малко селище или отдалечена ферма, погребваха убитите и се оттегляха в блатата си в подножието на Драконовия гръбнак.
На времето баща му се бе изправил срещу самия блатен крал, когато парцаливият монарх бе решил да премине западните граници на Деветте гори. Иаков го взе в плен, отведе го във вериги на Площада на мъченията и го остави в ръцете на своите специалисти. Рудолфо беше още малък. По-малък, отколкото когато посети Уиндвир за погребението на отровения папа, но баща му го взе със себе си. Докато вървяха, той внимаваше да стои между сина си и мърлявия крал въпреки присъствието на съгледвачите. След като прекараха един час на наблюдателната платформа, Иаков нареди на воините си да отведат блатния крал до брега на Втората река и да го освободят.
След това коленичи и погледна малкия Рудолфо в очите.
— Никога не подценявай силата на милостта. — Той се замисли за миг. — Но и не разчитай на нея прекалено много.
Сега Рудолфо кимна, спомнил си тези думи. Протегна меча си надолу и настрани, и се изправи срещу един грабител.
Изсвири мелодията и се спусна напред. Блатните рядко използваха магии. Те бяха изстрадали лудостта от първите години в Познатите земи и страняха от подобни неща. Потомци, които не се бяха отърсили напълно от лудостта, спусната от Ксум И'Зир над предците им. Жребецът на Рудолфо отстъпи и стовари подкованите си копита връз нечий череп, а мечът му се стрелна като змийски език и разкъса прогнилите парцали и кожи, забивайки се в рамото.