Омагьосаните съгледвачи се развихриха и Рудолфо се ослуша за свистенето на дългите им закривени ножове. Острие одра бедрото му и той се извърна на седлото. Жребецът изцвили, когато го пришпори над поваления блатен. След това се завъртя, наведе меча си и заходи за нова атака.
Видя, че останалите му хора се оправят добре и в пълно мълчание. Блатните грабители виеха и ръмжаха възторжено, докато се прегрупираха. Превъзхождаха хората на Рудолфо три към едно, но бяха само пешаци и не очакваха, че ще се сблъскат с горянски съгледвачи.
Бяха необходими по-малко от пет минути, за да ги победят. Щом приключиха, двамата омагьосани съгледвачи хванаха главатаря и го накараха да гледа как останалите от отряда доубиват ранените.
Когато шумът от битката утихна, се появиха андрофрансинските наемници. Архикнижовник Сирил ги следваше от разстояние. Рудолфо се отдели от хората си и препусна към тях.
— Как се ранените? — попита той. — Щом приключим, трябва да се изнесем бързо.
— Загубихме брат Симеон — отвърна Сирил. — Камъкът е премазал гърлото му. Останалите ще се оправят.
Рудолфо кимна.
— Трябват ни лопати.
Архикнижовникът го погледна объркано.
— Нали сте андрофрансини — каза Рудолфо. — Не може да нямате лопати.
Сирил кимна.
— Сега ще ги пратя. Трябват ли ви и хора?
Рудолфо поклати глава.
— Сами ще ги погребем.
Дори горянският крал се смъкна от седлото и хвана лопатата. Заработиха бързо, изкопаха широка правоъгълна дупка в меката земя. Омагьосаните съгледвачи продължаваха да държат главатаря, който гледаше с присвити очи.
Наредиха телата в гроба и докато ги засипваха, Рудолфо се доближи до последния оцелял. Застана пред него и замълча за минута, докато го оглеждаше.
Мъжът беше доста висок. Косата и брадата му бяха съвсем чорлави, както повеляваше обичаят в племето му. Носеше мръсни, прокъсани памучни панталони, кожена риза, може би от елен, омазана с кал, и ниски ботуши, които изглеждаха доста по-нови от останалите му дрехи. Сигурно ги беше плячкосал наскоро.
Той се изпъчи пред мъжа и кимна на съгледвачите си да го освободят.
— Знаеш ли този език? — Човекът го изгледа с празен поглед и той премина към един от невербалните езици.
„Но този го знаеш, нали?“ Използваше един от древните жестомимични езици на дома на Ксум И'Зир.
Очите на грабителя се разшириха. Нямаше нужда от допълнително потвърждение.
„Кажи на блатния крал, че момчето на Иаков погребва убитите си.“ Изчака мъжът да кимне. „Кажи му, че андрофрансините са под закрилата на Рудолфо по повелите на родството, независимо от слуховете.“ Човекът кимна отново.
Рудолфо огледа мрака и ръцете му се задвижиха отново, този път на езика на горянските съгледвачи. Те отстъпиха, а той обърна гръб на грабителя и се покатери на седлото си.
Когато се завъртя, мъжът бягаше на изток, а пълната синьо-зелена луна се издигаше бавно в черното небе.
>> Джин Ли Там
Отрядът чакаше Джин Ли Там и Исаак пред голямата арка на входа на седмото имение. Командирът им, строен мъж с дълги мустаци и оформена брада, пристъпи напред.
— Лейди Там — каза той. — Наредено ми е да ви помоля да останете.
Тя изви едната си вежда.
— А ако не искам да остана?
Беше облечена в свободни панталони и широка риза, на краката си носеше чифт високи меки ботуши за езда от сърнешка кожа. Исаак стоеше до нея и носеше торбата й. Беше скрила ножа си под ризата, но иначе нямаше друго оръжие. Не можеше да си представи, че хората на Рудолфо биха употребили сила, за да я задържат.
— Няма да ви спрем насила, но не можем да позволим на металния човек да си тръгне.
Исаак пристъпи напред. Беше облякъл ново расо и качулката му бе вдигната, защото се намираха на открито. Очите му се отвориха и осветиха сенките на качулката.
— Не може да ме задържите! — заяви той на съгледвача. — Аз съм собственост на андрофрансинския орден и съм длъжен да се подчинявам на заповедите на папата. За мен това не е въпрос на избор. — После се обърна към нея. — Вие нямате подобен дълг. За вас ще е по-безопасно да останете тук.
Тя не се съмняваше в това. Но Рудолфо й бе казал да стои при Исаак.
Мехослугата се изпъчи в пълния си ръст, бе по-висок от съгледвачите и дори от Джин Ли Там, и закуцука напред.
Мъжете опитаха да му препречат пътя, но той продължи. Когато посегнаха да го спрат, ги разбута, изкарвайки ги от равновесие.