Непоколебим се дръпна назад със зяпнала уста и изцъклен поглед.
— Разбира се, че знам за родството ви със Сетберт! — озъби се Рудолфо. — Моята работа е да знам. — Неприязънта, както и перченето бяха преструвка, за да провокира папата.
Вътрешно изпита задоволство от изненадата по лицето на папата. Очевидно той не знаеше истината. Разбира се, андрофрансините вече не разполагаха с разузнавателните си ресурси. Орденът имаше широка мрежа от агенти, но щеше да мине време, преди тя да се възстанови.
Ако въобще можеше да се възстанови. Рудолфо подозираше, че задачата е невъзможна.
„Да натисна ли, или да изчакам?“ Той събра длани и подпря брадичката си. „Задръж! Изчакай!“
Лицето на Непоколебим почервеня.
— Твърдите, че моят братовчед Сетберт е унищожил Уиндвир? Това са сериозни обвинения.
— Каквито несъмнено и той е отправил срещу мен — контрира Рудолфо.
— Така е.
— С какви доказателства?
Папата дори не се замисли.
— При вас е само един от мехослугите. И точно той вероятно е унищожил града. Освен това разполагаме с тялото на чирака на архиинженер Чарлс, вероятно убит от вашите хора.
— Всичко това е вярно — съгласи се Рудолфо. — Не го крия. Утре ще ви разкажа моята история и сам ще можете да прецените. — Той се усмихна извинително. — Сега съм уморен, а не е нужно да слушате мрънкането на един изтощен генерал. Освен това искам да изпратя съобщения съгласно Правата на монархията, определени в Правилата на родството.
Отново изненада. Този Орив може и да беше архиепископ, но не бе научил сложния танц на родствената политика.
Папата се надигна и приглади расото си.
— До утре, тогава. Ще обмисля молбата ви.
Беше на езика му да изрече: „Правата не са молба.“ Но Рудолфо предпочете да замълчи и изчака, докато папа Непоколебим Първи стигна до вратата и понечи да почука.
— Ваше светейшество? — повика го той и вдигна ръка.
Папата се завъртя.
— Да?
— Ще ви помоля да се запитате едно нещо, от мое име.
Папата стисна челюсти, но се насили да отговори:
— Какво?
— Металният човек е при мен. И аз убих чирака, или по-точно, заповядах да го убият. Но как бих могъл да науча, че сте открили „Седемте какофонични смърти“?
Папа Непоколебим се намръщи.
— Шпиони. Някой от висшите рангове. Всеки може да бъде купен на определена цена.
Рудолфо се усмихна.
— Дори един братовчед?
Непоколебим пребледня. Обърна се към вратата и почука три пъти. След това напусна, без да продума, и стражите го последваха.
Рудолфо ги изгледа и се замисли над всичко, което бе успял да научи.
>> Влад Ли Там
Летният кабинет на Влад Ли Там се намираше на осмия етаж на крайморското му имение. Сградата беше като пирамида, всяко следващо ниво бе по-малко, а осмото се падаше в най-високата точка в радиус от стотина левги. Влад седеше на възглавниците, пушеше лула, задаваше въпроси и отговаряше, както през всеки ден от живота си.
— Какви са вестите от четирийсет и втората ми дъщеря? — попита той и вдъхна мощно от пушека на кала.
Секретарят зарови в купа с бележки и намери точното съобщение.
— Изпратила го е със синя панделка.
Аха. Предупреждение, скрито като въпрос. Тя си беше умна. Беше я кръстил на водните духове, които населяваха океаните едно време. Бързи, невидими и твърде надълбоко, за да бъдат заловени.
Определено оправдаваше името си.
— Какво е нейното предупреждение?
Секретарят продължи да рови в бележките.
— Казва, че металният човек се връща при папа Непоколебим.
Разбира се. Той е едновременно опасен и в опасност. Нямаше нужда дъщеря му да съобщава, че ще придружи машината. Влад го знаеше.
— А какъв е въпросът й?
Секретарят отново погледна в документите.
— Дали още искате да се омъжи за Рудолфо.
Познаваше добре дъщерите си и това предизвика усмивка. Знаеше, че тя ще отправи питане след декрета на новия папа. Не защото смяташе, че стратегията им би се променила, макар че щеше да допусне и подобно нещо. Питаше, защото една дълбока част от нея виждаше брака като капан, нещо, около което да се въртиш, но да не попадаш в него.
Влад се засмя.
— Разбира се! Непоколебим Първи няма да постигне нищо.
— Милорд?
Той вдъхна от пушека и погледна зелените води на Изумрудения бряг.
— Какво друго?
Секретарят показа тъмнолилава панделка — цвят, който не фигурираше официално в съобщителната система, но показваше скрито родство.