— Имаме вест от Непоколебим. Нарежда да преведем значителна сума на Сетберт в качеството му на пазител.
— Колко значителна?
— Достатъчно, че да намали ефекта от унищожаването на сериозна част от икономиката на Ентролузианската делта. Поне за известно време.
Влад Ли Там се усмихна.
— И малко време му е достатъчно. Указът за отлъчване се съчетава чудесно с обявяването на Сетберт за пазител на Уиндвир. Не е трудно да се досетим, че възнамерява да се погрижи и за Деветте гори.
Но защо? Влад Ли Там не зададе въпроса на глас. Не искаше да се издава пред секретаря, че не знае отговора. По-добре хората да смятат, че е наясно с всичко.
През повечето дни наистина знаеше всичко. Но днес не бе наясно защо Сетберт се обърна срещу Уиндвир и го унищожи толкова внезапно, без никакво предупреждение.
Планът бе добре замислен. Братовчедът удобно се бе озовал в летния папски дворец. Чиракът бе подкупен. Плочите на металния човек бяха пренаписани. Сетберт бе успял да унищожи града, да прилапа икономиката му и да се позиционира за анексиране на Деветте гори, действайки уж от името на андрофрансините.
„Но защо?“
— Рудолфо също е тръгнал за Драконовия гръбнак — продължи секретарят, показвайки нова бележка. — Скитащата армия е изчезнала.
Влад Ли Там въздъхна. Знаеше, че армията ще се изтегли. Но не беше сигурен дали Рудолфо ще се изправи пред папата. Сега бе научил нещо ново за него.
Секретарят подреди документите.
— Това са официалните съобщения за деня.
— А неофициалните? — попита Влад.
— Папа Петронус е отказал акредитивните ни писма за Уиндвир с извинения.
Влад Ли Там се наведе напред.
— Защото Сетберт се занимава с това ли?
— Да, милорд — потвърди секретарят.
— Добре. Съобщи на папа Петронус, че ще запазя тайната му. Засега.
— Веднага ще изпратя съобщението.
Секретарят се надигна, поклони се и се оттегли.
Три дена. „След три дена ще известя всички, че и аз заминавам за Драконовия гръбнак.“
Влад Ли Там вдъхна от соления морски въздух. Беше почти толкова успокояващ, колкото и димът от кала.
— Чудя се какво ще сътворим, дъще! — каза той на морето.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там се приближи до сивите гвардейци на портите на двореца преди горянските съгледвачи.
— Поздрави, пазители на светлината! Искам да говоря с папа Непоколебим. — Тя смушка коня си да се доближи още. — Кажете му, че го търси Джин Ли Там, бивша конкубина на братовчед му Сетберт, четирийсет и втора дъщеря на Влад Ли Там и понастоящем годеница на лорд Рудолфо от Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия. — Наведе глава към стражите. — Кажете на папата, че лично съпровождам металния човек.
Докато портите се отваряха със скърцане, осъзна, че влизането никога не е било проблем.
Папата настоя да я види незабавно и лично я съпроводи до покоите за гости. Той явно не разбираше от даването и вземането на родство. Осъзна го, защото научи всичко необходимо за него в рамките на седем минути.
— Баща ми изрично настоя — каза тя и се усмихна на лъжата. — Аз трябва лично да съпровождам и наглеждам мехослугата, докато проблемът с Уиндвир не се разреши. Каза, че вие ще разберете защо това е важно с оглед на последните събития. — Тонът й беше мрачен, а гласът тих. — Кланът Ли Там е посредничил при множество преговори за родство.
Папата кимна.
— Ще изпълним искането му.
Тя също кимна. Знаеше добре, че става изцяло дума за пари. Баща й беше единственият мост на този архиепископ към остатъците от богатството на ордена. Изпълняването на исканията му беше най-благоразумното решение.
— Също така трябва да консумирам годежа си с Рудолфо.
Папата заекна.
— Хм. Не знаех за годежа до днес.
— Баща ми го обяви съвсем наскоро. Вярвам, че орденът не забранява съпружески посещения на затворниците?
— Със сигурност може да се уреди.
— Баща ми ще е благодарен — подчерта Джин. Годежът вече работеше в нейна полза. Усещаше ръката на баща си в това.
След като папата се оттегли, тя се изкъпа, намаза косата си с масло и се напарфюмира. Разопакова единствената представителна рокля, която бе открила сред дрехите в седмото имение, и я окачи до ваната, така че парата да премахне гънките.
Докато се приготвяше, се разхождаше свободно, както си беше гола, около Исаак.
— Ще видим ли лорд Рудолфо тази вечер? — попита мехослугата.
— Да. Много неща трябва да обсъдим.