Нареди да сервират вечерята в покоите на Рудолф и десетина минути по-рано тръгна да изкачва стъпалата на кулата. Сивите гвардейци не си направиха труда да я претърсят, макар че огледаха Исаак внимателно, разменяйки си тревожни погледи. Въпреки всичко изпълняваха желанията на баща й, дори тези, които всъщност си бяха нейни. За това нямаше съмнения.
Накрая извадиха голям ключ и й отвориха вратата. Джин влезе вътре, а Исаак я последва. Дебелият килим погълна металните му стъпки.
Затворническите покои почти не се различаваха от нейните. Вместо голям стъклен прозорец имаше гоблени с ловни сцени. Прозорците на това помещение бяха тесни и нависоко. Имаше писалище с разпилени листа, изписани ситно на поне три езика, а зад него се виждаше библиотека. В другия край — врата, вероятно водеща към спалня и баня. Беше подредена малка маса за трима, а около позлатената камина имаше ниско канапе и три стола.
Рудолфо стана от канапето и се поклони. Очите му я огледаха бързо, като спираха на миг на точните места.
— Лейди Там, вие сте видение в моята пустиня!
Джин направи реверанс.
— Лорд Рудолфо, радвам се да ви видя отново! — Наистина. Чак се изненада колко се радва. Той носеше тъмнозелени панталони, свободна копринена кремава риза и пурпурен пояс. Тюрбанът подчертаваше тъмните му очи. Рудолфо се обърна към металния човек и усмивката му се разшири.
— Исаак, добре ли си?
— Не, милорд — отвърна мехослугата. — Опасявам се…
Рудолфо вдигна ръка.
— След вечеря, приятелю.
Той се приближи до Джин и й предложи ръката си. Тя я прие. Изглеждаше по-висок, отколкото го помнеше, но пак си оставаше по-нисък от нея. Усети как пръстите му се плъзват по дланта й, стискат и се отпускат.
„Надявах се да ти спестя това.“
— Нека ви съпроводя до стола — каза той на глас.
Джин кимна с усмивка и тръгна към масата, плъзвайки длан над китката му.
„Явно баща ми има други планове.“
Рудолфо издърпа стола и я настани. След това заобиколи масата и се насочи към своето място.
— Седни при нас, Исаак — предложи той и посочи третия стол.
— Аз не ям, милорд — отвърна Исаак, но Рудолфо махна с ръка.
— Няма значение.
Исаак докуцука и се настани, загледан в подредените пред него прибори. След това обърна очи към покритите ястия и охладените бутилки с вино.
— Може ли поне да ви прислужвам, милорд?
Рудолфо поклати глава.
— В никакъв случай. — Намигна на Джин. — Днес е моят годеж и аз ще се занимавам със сервирането.
Джин наблюдаваше как той се изправя и застава до нея с бутилка вино, увита в бяла памучна кърпа. Рудолфо вдигна вежди и тя кимна. Той напълни чашата й, после своята и седна.
След това вдигна чаша и се наведе напред.
— Щях да ви сготвя нещо, ако Непоколебим ми беше позволил да се повъртя в кухните.
Джин се усмихна и премина с лекота на друг от невербалните езици. Отпи от виното, размърда пръсти и сви рамене. „Непоколебим не разбира нищо от държавничество.“ Тя облиза устни. Виното можеше да е малко по-сухо и остро.
— Това е превъзходен избор — продължи Джин.
„Съгласен съм. Можем да се възползваме от това.“ Рудолфо отвърна на усмивката й.
— Радвам се, че одобрявате.
Той се обърна към Исаак. Плъзна пръсти по ствола на чашата и докосна покривката с десния си показалец. „А той как се справя?“
— Как си, Исаак? — изрече на глас.
„Тъжен“, беше нейният отговор.
— Функционирам нормално, лорд Рудолфо.
Той кимна и отново обърна лице към Джин Ли Там.
— Според традициите на моя дом младоженецът приготвя пир за булката. Когато баща ми взел майка ми, той прекарал цяла седмица в кухнята и още три преди това във Великата библиотека, за да потърси перфектните рецепти. — Рудолфо се засмя. — Често говореше, че това било най-голямото му стратегическо изпитание. Изпратил куриери до всички краища на Познатите земи за съставки. Бутилка ябълково бренди от пещерните замъци на Грун Ел. Праскови от Глимърглам, естествено. Ориз и кала от Изумрудения бряг.
Баща й беше говорил за лорд Иаков. Но не бе споменавал за съпругата му. При по-подходящи обстоятелства баща й щеше да я запознае в подробности с историята на дома на Рудолфо. Когато бе приела да стане конкубина на лорд Сетберт, бе изкарала цял месец в наизустяване на всичко за човека и семейството му.
Сега залозите бяха по-големи — пълноправен годеж, а тя знаеше доста по-малко за бъдещия си съпруг.
Джин се размърда на стола си, внезапно усети тежестта на тези залози. Може би баща й бе променил стратегията си.