— Известен съм като прям, когато ме устройва.
Погледна лицето й. Сега, когато не ставаше въпрос за храна и питиета, му беше по-трудно да я разчете.
— Заинтригувана съм от стратегията на баща ми — призна накрая Джин.
Рудолфо поглади брадата си.
— Баща ви е учил при франсините като малък, нали?
Тя кимна.
— Така е.
— Бързото съюзяване с врага на Сетберт и обявяването на годежа, с който го унижи, показва, че се е учил добре. — Едно от стотиците действия, които Влад Ли Там заплиташе в мрежата си, за да извърти събитията в своя полза. — Винаги съм се възхищавал на силата му.
Джин наклони леко глава.
— Баща ми също говори добри неща за вас и фамилията ви.
— Значи не сте разочарована от решението му?
Думите й бяха отново премерени.
— Баща ми е брилянтен. Напълно вярвам в преценката му.
Рудолфо допълни чашите. Този ликьор бе познат в Деветте горски дома като „огнедъх“. Беше старо питие, донесено от народа му през Стената на пазителя, когато първият Рудолфо се заселил в Прерийното море. Беше силно и ако нощта се развиеше, както предполагаше, щеше да им помогне да се отпуснат.
Отпи и остави чашата си. Погледна към Исаак, който седеше на масата и бръмчеше тихо, докато четеше купчината бележки. Мехослугата вдигна глава и погледите им се срещнаха за миг.
Джин Ли Там проследи очите му.
— Той е истинско чудо — отбеляза тя.
Рудолфо се наведе напред.
— Със сигурност е невероятен. Но в интерес на истината, вие сте единственото чудо в стаята, лейди Там.
Тя се изчерви и след това още повече, щом го осъзна. Размърда се неудобно на стола и за момент развали позата си. След това се окопити и присви сините си очи.
— Ласкаете ме, лорд Рудолфо. Мога да ви уверя, че…
Той вдигна ръка и Джин замълча.
— Не е нужно. — Гласът му беше тих. Очите й се присвиха още повече. — Признавам, че сте добре обучена в тънкостите на родството и държавническите машинации. Но времената са лоши и стратегията на баща ви е солидна. Не е нужно да намесваме плътта си в тези отношения.
Тя отвори уста, но Рудолфо продължи.
— Наясно съм с очакванията към вас като към дъщеря на клана Ли Там. Напълно съм запознат с Членовете за консумация в Четиринайсетото приложение на родството чрез годеж. Няма нужда да ги намесвате в разговора. Сега сме само двамата и Исаак. — Той посочи металния човек. — Ако желаете, можем да се оттеглим в спалнята, да затворим вратата и да оставим света да вярва в каквото си пожелае. Може само да спим, но да заявим, че е била най-изтощителната и страстна нощ в живота ни.
На лицето й не се изписа възхищение. По-скоро изненада и може би несигурност. Ала за съвсем кратък миг му се стори, че долавя облекчение. След това Джин се усмихна.
— Вие сте много любезен, щом се интересувате от чувствата ми по въпроса.
Рудолфо наклони глава.
— Вярвам, че в някои пътешествия трябва да се напредва бавно. Опустошението на Уиндвир промени всички ни. Светът се промени и не знаем какво ще произлезе от това. Не искам да внасям повече промени, без значение от стратегията. — Той замълча. — Но трябва да призная, че съм доволен от досегашната работа на баща ви.
Джин Ли Там стана и се приближи до него.
— Промяната е пътят на живота. — Цитатът беше от Уимската библия.
Рудолфо също се надигна и тя се наведе, за да го целуне отстрани по устата. Той обгърна с ръце бедрата й, усети топлината и се изправи на пръсти, за да отвърне на целувката.
— Непредвиден развой — прошепна тихо. Притисна пръсти към бедрото й и изпрати ново съобщение, което я накара да се изчерви отново.
„Винаги ще бъдеш моят изгрев.“
След това, защото знаеше, че за нея е важно да води точно в този танц, се остави да го отведе в очакващата ги спалня.
Затвориха вратата, оставиха Исаак да си върши работата и се заеха със своята.
>> Неб
През тази нощ брат Хебда се появи в сънищата на Неб.
Намираха се в андрофрансинските гробища, близо до големите украсени порти, водещи към папските гробници. Баща му го очакваше там и двамата тръгнаха да се разхождат. Небето над тях приличаше на синина — зелено, лилаво и синкаво, и мърдаше като олио във вода.
— Ще стане по-лошо, сине! — каза брат Хебда и сложи длан на рамото му.
— Как така, татко? — По някакъв начин бе успял да нарече така този някога едър и жизнерадостен мъж, който го посещаваше често.
Смъртта не бе милостива към брат Хебда. Беше загубил тегло и лицето му бе изострено от отчаяние. Той посочи на юг и на запад.