Джин Ли Там се гордееше, че запазва контрол над всичко. В спалнята пазеше строго реакциите на тялото си спрямо партньорите. Те, разбира се, узнаваха само това, което им позволеше. В някои случаи трябваше да знаят, че са се провалили и тя е постигнала крайния резултат. В други случаи дори не си даваше труда да се преструва. А с малцина бе смъкнала задръжките и се бе отдала на удоволствието.
Но Рудолфо я бе обсадил, бе подкупил стражите и накрая бе превзел града. Някаква част от нея не можеше или не искаше да го спре и това я притесняваше.
„Непредвиден развой.“ Беше го повторил, щом пъшкането й утихна след последния път. След това двамата бяха заспали за около час, прегърнати в копринените чаршафи.
Джин взе обувките си и се огледа в малкото огледало на стената.
— Исаак, готов ли си?
Металният човек се надигна.
— Готов съм, милейди.
Отидоха до вратата и тя почука. Лицето на сивия гвардеец беше неразгадаемо.
— Благодаря — каза Джин и наклони глава.
Върна се в покоите си заедно с Исаак и избра няколко парчета плод от купата. Извади купчина пергаменти и ги подреди до писалката и мастилницата.
Исаак възобнови работата си, а тя взе плодовете и влезе в банята. Отпусна се в голямата гранитна вана, пълна с гореща вода.
Отхапа от крушата и се замисли за изминалата вечер и за предполагаемото бъдеще.
Зад котешкото излъчване на Рудолфо се криеше сила, която й напомняше доста на баща й. Като се имаше предвид, че Влад Ли Там бе най-великият и възхитителен човек, това не беше лошо. Но се чудеше как горянският крал щеше да се оправи с променящия се свят.
Знаеше достатъчно за него. Живот, прекаран между деветте имения и стотината горски селища. Неутолим апетит за добра храна, охладено вино и… Усети, че се изчервява, и се потопи във ваната.
Но ако — или по-скоро когато — разрешат проблема с папския указ и ако Рудолфо успееше да възстанови част от Великата библиотека в далечните северни гори, как щеше да реагира генералът на Скитащата армия, щом му се наложеше да се задържи на едно място?
И как щеше да реагира самата тя?
Преместването на центъра на света изискваше саможертва и носеше последствия. Както и промяната на историята, тази широка и силна река, в нова и неочаквана посока.
> 16.
>> Рудолфо
През следващата седмица папа Непоколебим разпитваше Рудолфо по своя прищявка. Повечето срещи протичаха в затворническите покои, но поне два пъти сивите гвардейци го съпровождаха — разбира се, окован — до папския кабинет на последния етаж. След първата нощ повече не му разрешиха да се среща с Джин Ли Там.
Явно Непоколебим се учеше бързо.
Но този път гвардейците се появиха и не му сложиха окови. Рудолфо се изненада още повече, когато откри Джин Ли Там и Исаак, които го очакваха в кабинета на Непоколебим.
— Лорд Рудолфо. — Папата вдигна поглед от писалището си. — Седнете, моля.
Рудолфо кимна на Джин Ли Там и тя отвърна на поздрава.
— Радвам се да ви видя, лейди Там.
— И аз, лорд Рудолфо.
Той седна.
— Исаак, как си? Добре ли си?
Металният човек отвори уста, но папа Непоколебим го изпревари.
— Мехослугата функционира нормално. Благодарен съм на годеницата ви, че го доведе тук.
Рудолфо огледа набързо помещението. На писалището имаше повече документи, отколкото преди два дни. Папата изглеждаше уморен, а вратата на балкона бе затворена заради намръщеното небе. Захладняването се усещаше от няколко дни. Скоро по високите прозорци щеше да забарабани дъжд. Бяха далеч на север и снегът също нямаше да се забави. Стратегията им беше консервативна и предсказуема. Взета направо от учебниците в Академията. Щяха да се крият тук и да инвентаризират ресурсите. Напролет щяха да преценят какво да сторят с това, с което разполагат. Рудолфо подозираше, че това не е дело на папата. Някой го съветваше. Някой с военен опит.
Рудолфо обаче не можеше да остане толкова дълго. Ни най-малко.
Папа Непоколебим се наведе над бюрото си.
— Лорд Рудолфо, извиках ви тук, за да очертаем следващите стъпки на разследването.
— Значи не възнамерявате да отмените указа за отлъчване?
— Не виждам доказателства, че трябва да го сторя. — Папа Непоколебим разрови документите на бюрото си.
— Но и нямате доказателства за противното — обади се Джин Ли Там с остър глас. — Мехослугата потвърди…
— Мехослугата твърди онова, което му е казал Рудолфо. Не се съмнявам, че асистентът на брат Чарлс е променил записите. Както и че този мехослуга е изрекъл заклинанието, унищожило Уиндвир. Извън това не знае нищо.