— Разбирам го напълно — процеди той през зъби.
Влад Ли Там наклони глава.
— Чудесно. Имам спешни дела. Боя се, че трябва незабавно да потегля към Изумрудения бряг.
Влад Ли Там излезе от стаята, без да каже нищо на дъщеря си. Рудолфо зърна обърканото изражение на Джин с периферното си зрение.
Непоколебим се обърна отново към тях.
— Лорд Рудолфо, ще наредя да ви върнат в покоите. Искам да обсъдя с лейди Там тези неочаквани събития.
Рудолфо стана и се усмихна.
— Ако лорд Там е прав, вашият указ за отлъчване няма сила.
Но двамата сиви гвардейци, които пристъпиха до него с ръце на дръжките на мечовете си, даваха цялата необходима сила на претендента за папа.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там зачака архиепископа да заговори. Внезапната поява на баща й я беше изненадала. За разлика от внезапното му заминаване. Той беше странна смес от ефективност и грижовност. Беше склонен да прекоси целите Познати земи, за да предаде съобщението и да си тръгне.
Новината за другия папа също я изненада, макар да не бе шокирана от това, че баща й има такава информация. Той винаги беше в центъра на паяжината и в повечето случаи я бе изтъкал лично.
— Това е крайно неочаквано и недопустимо — поде архиепископът. — Как да го разрешим?
Джин Ли Там прибра един непослушен кичур.
— Аз съм дъщеря на баща си и винаги защитавам интересите му. Но вашето приемничество не е моя работа. Моите грижи са за лорд Рудолфо и Деветте горски дома. Искам да го освободите незабавно.
Непоколебим се засмя.
— Докато имах нужда от благоразположението на баща ви, този номер можеше и да мине.
Обидата я вцепени за момент. Джин понижи тон и продължи заплашително.
— Винаги ще имате нужда от благоразположението на баща ми. Но няма да го получите, ако не заслужите моето.
— Въпреки това Рудолфо ще остане тук — заяви Непоколебим. — Както и мехослугата. — Тя отвори уста, но папата продължи, без да й дава възможност да го прекъсне. — Оспорвате ли, че тази машина принадлежи на андрофрансинския орден? Като оставим настрана въпроса с приемничеството, аз все пак съм архиепископ и най-висшият оцелял сановник.
Джин погледна Исаак и насочи взор към Непоколебим. Тоест Орив. Вече не го приемаше за папа.
— Не оспорвам.
— Много добре. Смятам, че с оглед на обтегнатите отношения между Ли Там и ордена, ще е най-добре да напуснете летния дворец. Утре сивите гвардейци ще ви ескортират заедно с вашите съгледвачи. Не ви е разрешено да се връщате, докато положението не се изясни. Разбрахте ли?
Тя кимна и се изправи.
— Да. Благодаря ви, ваше преосвещенство.
Той потръпна, че го титулува като архиепископ, и това я зарадва. Колкото повече се занимаваше с него, толкова повече се убеждаваше, че е марионетка на Сетберт. Може би не беше посветен в плана за унищожението на Уиндвир, но със сигурност бе част от него. Сетберт се бе погрижил за оцеляването на братовчед си и сега дърпаше конците му.
Отново се върна на въпроса, който я измъчваше, откакто бе научила, че виновникът за геноцида е Сетберт. Защо го беше направил? На пръв поглед бе лудост, но планът бе доста по-добре замислен, отколкото предполагаше в началото.
Джин Ли Там излезе от кабинета. Очите й се стрелнаха към сивите гвардейци, застанали като сенки от двете страни на вратата. Мъжете не помръднаха и тя мина бързо покрай тях.
Горянските съгледвачи я чакаха в казармените помещения за гости в задната част на двореца. Тя се измъкна през входа за прислугата, прекоси разстоянието под студения дъжд и почука на вратата. Командирът им я отвори бързо.
— Какви са вестите, лейди Там?
Джин се шмугна покрай него и влезе в общото помещение, пълно с нарове и сандъци.
— Кланът Ли Там наложи запор на финансовите действия на така наречения папа. Според баща ми има по-пряк приемник. Претендентът възнамерява да задържи Рудолфо и да наложи указа за отлъчване. А Сетберт ще нападне Деветте гори.
Съгледвачът кимна, лицето му остана неразгадаемо.
— Ами мехослугата?
— Той е собственост на андрофрансините. Исаак няма да го оспори, без значение кой е папа. — Освен ако някой с по-висок пост от архиепископ не му нареди.
— Ясно — каза командирът. — Ще известя останалите.
Той подсвирна и един от хората му се появи с пергамент и мастилена игла. Друг извади малка кафява птичка от клетката на колана си.
Джин Ли Там се усмихна. Беше прочела инструкциите на Рудолфо, преди да ги предаде на съгледвачите. Лордът разполагаше с много свободно време в затвора си и бе дал инструкции за всички възможни ситуации. Джин бе прекарала голяма част от деня в четенето им и уважението й нарастваше с всяка страница. Рудолфо бе може би най-стратегически мислещият човек, когото познаваше. Не беше толкова внимателен и педантичен, колкото баща й, но го доближаваше.