Взе си купа със сърнешко задушено и седна сам. Ядеше бавно, наслаждаваше се на дивечовото месо, приготвено с ряпа, картофи, моркови и лук.
Продължаваше да чува гласа. Цитатите и екзалтираните брътвежи караха космите по ръцете му да настръхват дори сега.
„И аз ли звучах така?“ Е, не толкова силно. Но думите на блатния крал бяха ясни и отчетливи, а не замазани и заплетени като неговите тогава.
И ги произнасяше така, сякаш бяха най-важното нещо на света.
Неб довърши вечерята си и се върна в шатрата. Вчера Сетберт им беше пратил дървени палети и те ги бяха сложили над калта в шатрите и по най-използваните маршрути. Нямаше достатъчно, но все беше нещо.
Младежът легна и се зави, заслуша как водата се стича под палетите на пода.
В далечината се разнесе гласът на блатния крал. Беше твърде далече, за да различи думите въпреки подсилващата магия.
Но Неб чу смеха в края на относително кратката нощна проповед.
Той продължи да го преследва в сънищата му.
>> Петронус
— Трябва да изтеглиш хората си — каза Грегорик. Гласът му беше едновременно загрижен и ядосан.
Петронус поклати глава.
— Няма. Трябва да свършим работата си.
Един от горянските съгледвачи го бе открил в столовата и му продаде съобщението да дойде до реката. Старецът върна задушеното си в казана, грабна комат от сладникавия черен хляб, който не бе съвсем клисав, и се отправи към мястото, където бе срещнал за пръв път капитана на горяните.
— Рано или късно ще почнеш да губиш хора — изтъкна Грегорик.
Петронус се изсмя остро.
— Вече се почна. А с усилването на дъждовете ще има все по-малко доброволци.
— Не говоря само за нежелание — продължи съгледвачът. — Старче, намирате се между четири армии. Поне една от тях ще ви връхлети.
Петронус знаеше, че това е вярно. Днешната битка се водеше близо и приближаваше все повече до неговите хора, които работеха с лопатите и количките си. Ентролузианският лейтенант му бе казал, че блатният крал е изненадал всички. Никой не очакваше, че той ще се спусне от север и ще обяви някакво странно родство с Рудолфо. Всички наблюдаваха и изчакваха, но щом конниците му препуснаха към челните позиции на Сетберт, събитията ескалираха във война.
— Нека ни връхлетят — отвърна Петронус. — Ще продължим да работим и да вярваме, че боговете ще ни закрилят.
Грегорик се различаваше по-лесно в дъжда. Водата, която се стичаше по рамото му, капките, падащи в калта.
— След новите вести имаме други задачи.
Петронус усети как сбърчва вежди.
— Имате новини?
— Да. Съобщение от генерал Рудолфо от летния папски дворец. Трябва да следваме армиите на изток и да ги бавим по всякакъв начин. Зимата наближава с всеки изминал ден, а в нашите гори ще имаме предимство. Появата на блатния крал може да ни даде необходимата отсрочка.
Петронус кимна.
— Какво друго?
Грегорик се засмя.
— Сетберт изпадна в бяс тази сутрин. Според слуховете андрофрансинските му финанси са секнали. Носи се мълва, че има втори андрофрансински папа с по-пряко приемничество от Непоколебим Първи.
Петронус се надяваше, че е успял да прикрие първоначалната си изненада.
— Къде е този друг папа?
— Не знаем със сигурност. Но щом трови живота на Сетберт, за нас е чудесно.
Петронус кимна.
— Втори папа би усложнил ситуацията.
Гласът на Грегорик звучеше замислено и това го притесни.
— Особено ако се провъзгласи. Това може да разруши съюза срещу генерал Рудолфо и да изравни силите.
„Но на каква цена?“ Петронус погледна към реката.
— Това ще доведе до невиждана война в Познатите земи.
— Ще се стигне дотам със или без новия папа — изтъкна Грегорик. — Въпросът е кой на чия страна ще се сражава. Новината за унищожението на Уиндвир се разнесе из Познатите земи. Слуховете продължават. Според някои Рудолфо е разрушил града, почитайки някакво древно родство с Ксум И'Зир. Според други е Сетберт, макар да нямат обяснение. Малцина вярват, че това е началото на някаква по-мрачна сянка, която ще се стовари върху всички ни. Вече почти никой не смята, че андрофрансините са си виновни сами.
Колко време бе минало? Някъде около месец? Едва ли беше достатъчно хората да се отърсят от страшния шок.