След всички тези години Влад Ли Там още вярваше в отговора, който бе дал. Имаше трийсет и седем синове и петдесет и три дъщери. Всички го караха да се чувства горд по някакъв начин. В нито един миг не се бе чудил дали би могъл да бъде нещо по-различно.
А и не вярваше в това.
Той беше създаден за съдбата си. Трябваше да отвори очите на приятеля си по някакъв начин.
Влад Ли Там се обърна към сержанта, който командваше охраната му.
— Кажи на птичаря, че ни трябва цяло ято. За един ден издигнете шатра за птиците. — После се завъртя към секретаря. — Ти се погрижи за преписването на прокламацията. — Наведе се към запалената от слугата клечка и дръпна от лулата си. — На следващия ден тръгваме за Уиндвир.
„Идвам, Петронус. Идвам да ти напомня за какво си създаден.“
След като остана сам, дори димът от кала не успя да успокои нервите му.
> 18.
>> Рудолфо
Рудолфо стана рано по навик и тръгна сам през гората. Подсвирна тихо и продължително, за да предупреди постовите. Мъжете отвърнаха, но след дългите години, изкарани заедно, знаеха, че не бива да го притесняват.
Най-много обичаше сутрините. Светът още спеше и той можеше да остане сам, изолиран от всичко. Това беше времето за обмисляне на стратегии и планиране на деня.
Дъждът спря по някое време през нощта, но земята и растенията бяха още мокри. Въздухът беше влажен, а мъглата се стелеше ниско над земята в сивото утро.
Днес отново щяха да яздят продължително и да се отдалечат още повече от последните андрофрансини. Но остатъците от ордена бяха най-малкият му проблем.
Започваше война. По-голяма война, отколкото предполагаше, когато пусна гарвана с алената панделка, което му се струваше толкова отдавна. Тогава смяташе, че ще е Скитащата армия срещу Сетберт. Но през последните седмици се бяха случили много неща.
Съобщението на Влад Ли Там го интригуваше и се чудеше как ще се развият тези нови събития. Втори папа, по-пряк приемник на трона, можеше да разедини лоялността към ордена. Поне указът за отлъчване нямаше да важи, макар да беше сигурен, че Сетберт и братовчед му ще продължат да упорстват. Кризата в андрофрансинското управление щеше да се пренесе по света, защото благородническите домове щяха да бъдат принудени да изберат страна.
„Избързваш твърде много“, каза си Рудолфо и се засмя.
Този папа също можеше да е марионетка на Сетберт. Макар че се съмняваше. В такъв случай действията на Ли Там щяха да са различни.
Имаше и други събития, които го заинтригуваха. Беше видял съобщенията и знаеше за внезапно обявеното от блатния крал родство с него. Странният, неочакван съюз го накара да изпрати птици до стюардите в именията си, за да преровят архивите за информация — има ли сведения за родство между горяните и блатните? Единствената връзка, за която се сещаше, бе пленяването на блатния крал, когато самият той беше още дете.
Блатната армия беше внушителна сила, щом се събереше на едно място. Беше по-непредсказуема и от Скитащата армия и разчиташе на хаос — дори лудост, — за да победи. Блатните бяха известни предимно с грабежите, но няколкото големи сражения с армията им се бяха оказали предизвикателство за противника. Те рядко печелеха, когато се изправеха срещу стратегическо мислене, но и не губеха. Просто се оттегляха сред високите треви на северните блата и предизвикваха крале и генерали да дойдат да се бият на тяхна територия.
Малцина го правеха. Сивите гвардейци на андрофрансините бяха извършили няколко наказателни похода заради набези в прилежащите на Уиндвир селища.
Защо сега блатният крал заставаше на страната на Деветте горски дома?
Освен този странен съюз, имаше и друг. Сродяването с Ли Там заради годежа с четирийсет и втората му дъщеря. Годежът беше изненада, която Рудолфо все още не можеше да осмисли.
Консумацията на родството беше ефективна и дори задоволяваща. Но задоволството му не се дължеше само на физическия акт. Разбира се, тя бе достатъчно умела. А като съдеше по реакцията й, и неговите умения не отстъпваха. Но насладата му беше по-дълбока от притискането на телата им, от оплитането на ръцете му в ухаещата й на мед коса и устните им, които се сливаха. Имаше нещо повече. Нещо, разпалено от взаимното им завоевание. Той се гордееше, че я изтощи и накара тялото й да се отдаде на удоволствието, но тя бе сторила същото със сърцето му и сега мислеше за нея, копнееше и искаше да я види.
Беше се поколебал дали да не я посети предната вечер. Очите им се срещнаха над огъня и размениха бързи усмивки. Но в крайна сметка си легнаха в различни шатри.