„Богове, каква жена!“
Доколкото знаеше, баща й не бе променил стратегията си. Нито пък Рудолфо смяташе да промени своята. Щеше да се съюзи с този нов папа — стига да беше разумен човек с поне малко сила — и да го спечели на своя страна. А щом войната свърши, ще построи библиотеката на място, където да може да я пази, далеч от лапите на хора като Сетберт.
Рудолфо чу подсвирване зад себе си. Беше твърде високо и не трептеше в края.
Той стисна зъби и приклекна зад един вечнозелен храст, като извади дългия закривен нож. Не отвърна на изсвирването и след няколко мига чу стъпки.
— Лорд Рудолфо? — Гласът беше на Джин Ли Там.
Той прибра ножа и се надигна.
— Тук съм, лейди Там.
Тя се плъзна покрай растенията с лекотата на съгледвач.
— Все още не съм усвоила изсвирването.
Рудолфо се усмихна.
— Почти успяхте. Учите се бързо.
Тя направи реверанс.
— Благодаря, милорд. Може ли да се присъединя към разходката ви?
Рудолфо смяташе, че е време да се връща и да събуди последната стража от краткия сън, за да събират лагера и да потеглят.
— Моля.
Тя застана до него — и двамата внимаваха да не се докоснат.
— Добре ли сте?
— Да. А вие?
— Да — отвърна Джин. — По-добре съм сега, когато сме на път.
Тръгнаха заедно и умерената й походка го впечатли. Движеше се като съгледвач, с увереност и лекота. Папратите и клоните само потрепваха, когато минеше покрай тях, дори не събаряше капките им.
Небето над тях започна да просветлява, сивкавият здрач се процеждаше през короните на дърветата.
Рудолфо се наслаждаваше на тишината, докато вървяха заедно. Накрая стигнаха до края на гората и погледнаха надолу на югоизток, където се виждаше широката река. Беше третата, най-голямата, но и най-пустата. Останаха там и зачакаха изгрева.
Щом слънцето се подаде на хоризонта, двамата се завъртяха и тръгнаха обратно към лагера.
— Какво ще правите сега? — попита Джин Ли Там.
— Тръгвам към Уиндвир. Все още имам хора там.
— Ами Исаак?
Рудолфо спря. Начинът, по който го изрече — загриженият тон и очакването на благосклонен отговор, — внезапно му напомниха как майка му говореше с баща му за него. Тя, естествено, не знаеше, че малкият я подслушва. Баща му го отведе в лабиринта от проходи и тунели под горските имения още когато беше петгодишен и Рудолфо прекарваше свободното си време, обучавайки се в тънкостите на шпионажа. Беше открил, че родителите му са лесни мишени.
Като стана на шест, заряза тази игра. Те се бяха усетили и измисляха истории за заровени артефакти и древни пергаменти в градините около имението. Връщаше се с празни ръце поне десетина пъти, преди да схване, че го премятат. Тогава се разочарова от шпионажа и продължи с обучаване в джебчийство.
Примигна и прогони тези спомени.
„Тя се грижи за металния човек като за дете.“
— Надявах се, че ще ми помогнете — каза Рудолфо и закрачи отново.
Джин го погледна. Пред тях изскочи заек.
— Как да помогна?
— Стойте близо до него. Преструвайте се, че помагате за библиотеката. — Рудолфо посегна и отмести грижливо един клон от пътя й. — Баща ви знае кой е този втори папа. Може би ще говори с него от ваше име, за да упълномощи Исаак — под ваше ръководство, със събирането на необходимите данни и възстановяването на библиотеката.
Джин Ли Там кимна.
— Като предоставим всички планове и подробности за одобрение? Заедно с щедрата подкрепа на клана Ли Там?
Той се усмихна.
— Точно.
Веждите й се присвиха.
— Исках да ви попитам за библиотеката.
Рудолфо спря и я погледна, след което продължи да върви.
— Да?
— Защо го правите? Възнамерявахте да го сторите още преди архиепископът да се провъзгласи и преди аз да ви предложа като мой жених на баща си. Щяхте да го финансирате лично.
Рудолфо се засмя.
— Сетберт щеше да плати. И ако зависи от мен, ще го стори.
— Но защо искахте да възстановите библиотеката? Не приличате на човек, който желае да задържи останалата светлина за себе си. Стратегията ви сочи, че искате библиотеката на място, което е лесно за защита.
Както тя защитаваше Исаак. В гласа й звучаха родителски нотки.
Той сви рамене.
— Вече не съм млад. Смятам, че съм на средата на жизнения си път. Тепърва ще се женя. Ако не успея да дам на Деветте горски дома наследник, поне ще им оставя познание. Нещо, което да обичат и да защитават пламенно на този свят.