Освен ако…
Петронус се огледа отново. Небето имаше цвят на стомана и въглени, но не беше валяло цял ден. Беше тихо. Сблъсъците между блатните и другите армии бяха намалели след първите няколко дена. Засега блатните избягваха открито сражение и Петронус подозираше, че генералите се чудят какво да правят с този нов противник. Ако обединяха силите си срещу блатния крал, със сигурност щяха да го изтикат, но това щеше да ги отслаби за дългия поход на изток.
Ситуацията даваше време на Скитащата армия да се подготви, макар че не беше ясно колко ефективна щеше да е тя без лидера си.
Сякаш самите Познати земи бяха дъската, на която се играеше.
Освен ако… Мисълта го жегна и очите му се разшириха, когато стратегията се разгърна в главата му.
Зачуди се колко от нея е планирано изначално от Влад Ли Там и доколко е запознат Рудолфо.
Най-вече се чудеше дали Сетберт изобщо е разбрал, че е бил използван.
>> Сетберт
Ръцете на Сетберт затрепериха от гняв, докато той опитваше да потисне напиращото желание да руши. Насили се да погледне отново към доклада.
— Това е напълно недопустимо — каза той бавно и погледна Лисиас в очите. — Колко?
— Четирийсет и седем, Сетберт.
Забеляза, че генералът не спомена титлата му.
— Четирийсет и седем дезертьори за две седмици? А дори не сме почнали с големите сражения!
Сетберт видя как на лицето на генерала се изписа отвращение.
— Не става дума за тяхната страхливост. А за вашата недискретност. Мъжете не искат да следват чудовище.
— Не може ли да пречупите волята им?
Лисиас поклати глава.
— Нямате достатъчно верни ви офицери, за да го сторят. По-добре да ги освободим и да докараме нови хора. Не е желателно да се смесва хубавото с лошото. Една гнила круша и бъчвата вкисва.
— Добре. Погрижи се. — Сетберт се обърна към секретаря си. — Какво съобщение имаш за мен?
Младият мъж пристъпи и му подаде сгънат пергамент.
— Новините не са добри, милорд.
Разбира се, че не бяха. Днес нямаше добри новини. Всъщност нямаше добри новини, откакто блатният крал се бе появил в другия край на долината и огласяше с безсмисленото си бръщолевене всяка нощ… от колко време?
След появата на калния проклетник бе получил вест от Орив — тъй де, папа Непоколебим, — че финансите им са замразени от Ли Там. Когато го чу, се разбесня. Знаеше, че поемат риск и че може да има по-високопоставен оцелял от братовчед му. Но след първата седмица, когато никой не оспори издигането на Непоколебим, бе предположил, че няма такъв.
Е, имаше и смесени новини. Беше ядосан от бягството на Рудолфо, но се радваше, че е прибягнал до насилие. Така нямаше нужда да се преструват на вежливи, когато се занимават с него.
— Как дойде? И от кого? — попита Сетберт, докато се мръщеше на съобщението.
— Дойде с андрофрансинска панделка от клана Ли Там, милорд.
Прочете текста и усети как гневът му се надига. Всичко му беше ясно. Отново Ли Там. Конкубината му се бе сгодила за Рудолфо, за да създаде съюз. Може би Рудолфо беше замесен от самото начало. Беше в заговора с андрофрансините, Влад Ли Там и неясно как — с блатния крал.
Какво щяха да получат те, ако тираните в расо унищожат Познатите земи? Този въпрос го притесняваше, но не чак толкова.
Повече го тревожеше изкарването на собствен папа на дъската. Много удобно се криеше, позоваваше се на някакъв мъгляв андрофрансински закон. Дори Сетберт поназнайваше достатъчно, за да види, че буквата на закона е доста изкривена в този случай.
Прочете прокламацията, устните му се движеха в синхрон. Когато свърши, смачка свитъка и го хвърли. Секретарят му се наведе да го вдигне, а той ритна един стол.
— Има друг папа — избъбри накрая надзорникът.
— И какво пише? — попита Лисиас.
Сетберт махна с ръка и секретарят подаде прокламацията на генерала. Лисиас я прегледа набързо.
— Това променя характера на войната. Вече е битка на мечове и на думи. Това ще промени съотношението на силите, макар да не се знае как точно. И в каква позиция ще сме накрая.
— Трябва да оправим проблемите в редиците ни. Да накажем хората, които побягнаха.
— Нямаме достатъчно ресурси, за да ги изловим — каза Лисиас.
— Имам по-добра идея — заяви Сетберт. — Лично ще се погрижа.
Лисиас кимна.
— Ами гробокопачите?