Выбрать главу

>      19.

>>      Рудолфо

Отрядът на Рудолфо спря на последен лагер на двайсет левги северозападно от Уиндвир. На сутринта щяха да се разделят. Рудолфо и ескортът му щяха да се срещнат със съгледвачите на Грегорик, които бяха останали около лагеруващите армии. Докато той продължаваше на югоизток, Джин Ли Там и Исаак щяха да яздят с всички сили към Прерийното море на североизток заедно с охраната си.

Валеше студен дъжд, а небето потъмняваше, докато безцветното слънце се спускаше зад гърба им. Тази нощ нямаше да палят огън, защото не бяха сигурни колко надалеч са постовете и патрулите. Южните и западните хълмове бяха добре покрити от Сетберт и неговите съседи от Пилос и Тюрам, а блатният крал господстваше над севера.

Сгушиха се под ниските платнища, прикрити от боровите дървета. Рудолфо гледаше как дъждът се стича по металната фигура на Исаак.

— Няма да ръждясаш, нали?

— Сплавта, от която е направена конструкцията ми, е неподатлива на ръжда и други ерозии, лорд Рудолфо — отвърна металният човек.

Рудолфо кимна.

— Добре. — Той се облегна на едно дърво. На няколко крачки от него Джин Ли Там разпъваше палатка с отработеното умение на войник. Той я зазяпа как работи, изпита благодарност към водата, която караше дрехите й да прилепват и подчертаваше извивките й. След това отново заговори на Исаак. — Искам да обсъдим работата, която те очаква.

— Да, лорд Рудолфо.

— Помолих лейди Там да ти помогне. Тя ще говори с баща си и ще опита да вземе разрешение от този нов папа. — Той спря да зяпа жената и се обърна към Исаак. — Ще ти осигуря още помощ колкото се може по-бързо. Междувременно почни да планираш!

Металният човек извърна глава, за да го погледне.

— Обмислихте ли къде ще се разположи библиотеката?

Рудолфо се замисли.

— Има един хълм до седмото имение, в покрайнините на града. Мислех да правя там уимски лабиринт. Мястото достатъчно ли ще е?

Очите на Исаак проблеснаха и след това потъмняха, докато пресмяташе.

— Ако построим и подземен комплекс.

Рудолфо кимна.

— Щом получим одобрението на папата, ще наема най-добрите архитекти, инженери и строители в Познатите земи, за да реализираме тази мечта. Ще доведа дърводелци от Парамо за нужните мебели. Твоята задача е да прецениш от какво ще се нуждаем, за да съхраняваме правилно това, което успеем да възстановим.

От радиатора на Исаак блъвна пара.

— Вярата ви в мен продължава да ме изумява, лорд Рудолфо.

— Ти си истинско чудо, Исаак. Навярно си най-доброто дело на андрофрансините.

„И със сигурност най-опасното.“

— Ще се постарая да надхвърля очакванията ви.

Рудолфо се усмихна.

— Не се съмнявам, че ще успееш.

— Бях започнал с предварителните изчисления, преди да бъда призован. Ако позволите, ще ги продължа.

Рудолфо кимна.

— Продължавай да работиш, метални приятелю.

Исаак се оттегли с куцукане. Оръжейникът на Рудолфо се бе постарал доколкото можеше, но никога не бе работил с такива машини. Може би, ако имаше достатъчно време да разучи мускулатурата и металния скелет, щеше да се справи още по-добре. Може би в паметта на останалите мехослуги щяха да открият оригиналните чертежи на Руфело и да отстранят изцяло куцането.

Чудеше се дали Исаак щеше да се съгласи с поправката, или щеше да предпочете да куца, като символ на тъгата си, като постоянен спомен за болката, с която се самобичуваше.

Рудолфо беше говорил с Джин Ли Там за лъжата на мехослугата. Това беше интересно развитие на характера му.

„Промяната е пътят на живота.“ Може би това значеше, че Исаак наистина е жив. Замисли се за последствията от подобно нещо. Човек, сътворен от човека.

Вечерта, докато койотите виеха около лагера им, изядоха студените си дажби и ги прокараха с още по-студено вино. След това поговориха малко с приглушени гласове за утрешния ден и предстоящата работа.

— Ще се срещна с блатния крал и ще обсъдим това внезапно изникнало родство — каза Рудолфо. — Когато науча повече, ще пратя вест. Дотогава Скитащата армия остава у дома. Трябва да видим какво ще стори новият папа в сегашната ситуация.

Джин кимна.

— Според мен кралица Мейров се колебае по отношение на съюза със Сетберт. Той не е най-добрият съсед на народа й.

Рудолфо поглади мустак.

— Тя е силна кралица със слаба армия. — Пилос беше най-малката държава в Познатите земи и използваше войската си, за да охранява границите с Ентролузианските градове-държави. Той имаше родство с нея в миналото. — Може да се срещна с нея след преговорите с блатния крал.