Той преглътна и пристъпи към неохраняваната шатра. В мръсното помещение светеха приглушени светлинки и когато отметна платнището, осъзна, че това е само преддверие. В хълма бе прокопан тунел, който водеше до пещера с подаващи се от тавана корени и кален под. В центъра й пред голям триъгълен идол стоеше най-едрият човек, когото Неб бе виждал през живота си. В брадата му бяха вплетени клонки и остатъци от храна, а в ръцете си държеше масивна брадва, чието острие блестеше и сякаш усилваше светлината на лампата. Мъжът носеше подобна броня — сребърна и лъскава. Неб не беше виждал нищо подобно. Гигантът го погледна с черните си очи и се обърна бързо към идола. Беше бюст на медитиращия П'Андро Уим — една от по-старите ереси.
— Ела напред! — избоботи блатният крал на уимски.
Гласът му беше впечатляващ дори без магическите ефекти. Неб направи крачка и огледа помещението. Имаше заден вход, но много малък — със сигурност не ставаше за краля, преграден с набързо прикрепена към тавана завеса. Имаше и тръстикови рогозки, и мърляви одеяла.
Неб не беше сигурен какво да стори, затова заложи на предпазливостта и се смъкна на колене.
— Тук съм, милорд.
Блатният крал отново погледна към него и се обърна към идола.
— Днес ще проповядвам за теб. Ще те нарека сънуващото момче, защото те видях в сънищата си. — Той погледна към идола и кимна бавно. — Сега е време за съдене и избраните деца на П'Андро Уим ще са новородените чеда на новите богове. — Неб също погледна към идола, но видя само един стар метален бюст. Блатният крал се наведе напред. — Разбираш ли?
Неб поклати глава.
— Не.
Нов поглед към идола и обръщане на главата, за да чуе, след което кралят продължи бавно.
— Разбираш ли какво е да си неохотният пророк на Ксум И'Зир? Защото някой ден ще бъдеш.
— Не разбирам, милорд — отвърна Неб. Но думите го потресоха. Беше изучавал основите на мистичните ереси и разбираше отклонението от андрофрансинската истина. Собственият му сън за разговора с Хебда беше достатъчно могъщ, без значение дали беше истински. Кой не би послушал призрака на мъртвия си баща?
Но франсините бяха ясни: призракът беше просто проекция на съзнанието му, работещо над проблемите, докато спи.
Само че сънищата се сбъдваха. Блатният крал и армията му бяха неопровержимото доказателство.
— Защо нахлуваш в сънищата ми, сънуващо момче? Какви са нещата, които ми показваш? — Блатният крал замълча и погледна набързо към идола. — Кой е възкръсналият папа, който ще отмъсти за светлината, като я убие?
Стомахът на Неб се сви от страх. Този човек знаеше за Петронус. Изпита желание да бръкне в джоба си и да провери пръстена. Но се удържа и не го стори.
— Не знам, милорд! — повтори младежът.
Блатният крал изръмжа, скочи на крака и мина бързо покрай Неб, отправяйки се към изхода.
— Ще говоря с теб на сутринта!
Извади голям сребърен рог за пиене и го вдигна към устните си. Когато го свали, лицето му беше омазано сякаш с кръв, а доволната му въздишка разтърси стените на шатрата.
Блатният крал излезе в нощта и проповедта му зазвуча. Думите сигурно се чуваха на цели двайсет левги.
Неб още гледаше след него, когато се появи момичето. Той подскочи при докосването й и се обърна. Завесата зад нея още се люлееше.
— Ще е зает цяла вечер.
— Той проповядва за мен — каза Неб.
Тя кимна.
— Да. Сънищата за много могъщи.
— А какво означават?
Тя се засмя.
— Ако аз знаех, защо кралят би викал теб?
Неб я погледна. Не изглеждаше толкова мръсна, колкото му се стори в началото. Или може би зависеше от светлината. Около големите й кафяви очи имаше бръчици, навярно се смееше често. Но имаше и по-дълбоки, които предполагаха и че плаче доста. Когато се усмихна, зъбите й бяха равни и бели.
— Може да не значат нищо — каза Неб.
Тя поклати глава.
— Едва ли. Повечето сънища имат значение. — Момичето въздъхна. — Но се надявам да си прав.
Неб видя, че тази мисъл й вдъхва надежда.
— Защо се надяваш да съм прав?
Тя погледна към идола за миг.
— Защото сънищата казват, че мнозина ще стигнат до втората си смърт в огъня на андрофрансинския грях. — При тези думи момичето потръпна.
— А аз имам ли нещо общо с това? — попита тихо Неб.
— Ти си в сънищата. Ако блатният крал знаеше защо, нямаше да си тук. — Тя подаде ръката си и той я пое за втори път.
Досега не беше хващал момиче за ръката. Дори не беше мислил да го прави. Сираците не бяха окуражавани да имат връзки с другия пол. Имаше някои изключения, които позволяваха женитба, но бяха редки, дори когато ставаше дума за нежелани деца. Ръката й беше здрава, суха и твърда, и определено не съвпадаше с очакванията му. Той се остави да бъде поведен към задната част на пещерата.