Неб се замисли за момичето. Сигурно беше слугиня на блатния крал. Или пък дъщеря, което щеше да е странно, защото в останалите армии нямаше и да помислят да доведат кралски деца на бойното поле.
Но тя не беше дете. Може би бе на неговите години, дори и малко по-голяма.
Е, това бяха блатни. Може би беше тук по някоя по-странна причина, каквато не искаше да си представя.
Тя го отведе до навес, под който гореше огън и имаше голям казан с гъста яхния. Момичето намери няколко керамични парченца за лъжици и напълни две дървени купи с гъстата смес. Храната имаше отчетливо пикантен мирис.
Неб се настани в калта до блатното момиче и започна да се храни, докато слушаше военната проповед, носеща се в нощта.
>> Влад Ли Там
Влад Ли Там се заслуша във вятъра, който разнасяше гласа, и кимна.
— Отново проповядва!
Секретарят поднесе дълга клечка към украсената лула и Влад Ли Там вдъхна здраво от пушека на кала.
Това проясняваше главата му, забавяше мислите. Унасяше го в топлото море на еуфорията, което го поддържаше жив и му даваше твърдост да стори необходимото.
Лагеруваха на открито, без укритие. Малък керван от каруци, разположени в кръг около шатрите. Очакваше да преговаря с всички замесени страни, освен може би с блатния крал. Ли Там се бяха отказали от тази част на света много преди времето на Влад. Не беше сигурен колко синове и дъщери са били изпратени на север, за да проправят път за баща си в онези странни места. Никой не бе приет. Някои бяха загинали. Бяха спрели да опитват преди повече от триста години. Беше чел за това в архивите.
Той издиша лилавия дим и загледа как се разнася в нощта.
— Утре ще нося доспехи — каза Влад Ли Там на секретаря и сержанта си. — И меч.
Двамата кимнаха.
— Подозирам, че ще се наложи да извия ръцете на Петронус. — Погледна ги с присвити очи. — Подозирам, че ще предам приятеля си.
— Поздрав на лагера — провикна се някой в далечината. Влад Ли Там вдигна поглед и кимна на стражите си да се разпръснат.
— Поздрав, горянски съгледвачо. Какви вести ни носиш?
— Лорд Рудолфо изказва почитанията си. Ще се присъедини към утрешните преговори.
Влад Ли Там кимна.
— Чудесно. Дъщеря ми с него ли е?
— Тя се върна в Деветте гори с металния човек. Не очаквахме, че ще се появите тук. Иначе съм сигурен, че щеше да забави пътуването си.
По-добре беше да стои при мехослугата. Можеше да й има вяра, че ще го пази от неподходящи ръце. Това го подсети за нещо друго.
— Кажи на генерала си, че след преговорите ще настъпим бързо срещу градовете-държави, ако не свалят оръжие. Нашият папа ще поиска мехослугите, които са в плен на Сетберт. Те са жизненоважни за възстановяването на библиотеката.
— Ще му кажа — отвърна съгледвачът, който не стоеше на едно място, но и не навлизаше в осветения периметър на лагера.
След като човекът си тръгна, Влад Ли Там поиска птица и остави лулата си, за да напише съобщение. Кодира го с двоен и троен уимски шифър, който можеше да бъде прочетен само от папа. След това го прегледа още веднъж, добави с движения на четката нов код, който изглеждаше като случайно замазване на някои букви.
Завърза го към най-здравата и най-дребната си птичка и прошепна посоката, докато я държеше в дланите си.
Влад Ли Там подхвърли птичката във въздуха и видя как тя разпери криле, подхваната от лекия ветрец, и се стрелна на изток ниско над земята.
> 20.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там се събуди рано в първата сутрин след завръщането си в седмото горско имение. Облече се просто — памучни панталони и свободна риза, и се наметна с леко наметало, за да се предпази от студения есенен дъждец. Бяха я преместили в съседните на Рудолфо покои и й бяха осигурили всичко необходимо. Джин остави косата си разпусната и нахлузи ниските ботуши от сърнешка кожа, донесени от стюарда.
Спря пред вратата в коридора. Очите й се стрелнаха към детските покои и се сети отново за единствената обзаведена стая. Една слугиня се появи въпреки ранния час и Джин Ли Там я заговори.
— Чия е тази стая? — попита тя и посочи.
Слугинята се размърда неловко.
— На лорд Исаак, лейди Там.
Джин се намръщи.
— Не разбирам. За какво му е на Исаак детска стая?