Момичето се изчерви и заекна.
— Не на… — Зачуди се за точната дума. — Не на машината. — Очите й срещнаха погледа на Джин Ли Там за секунда и се стрелнаха към коридора. — Не съм сигурна, че е правилно да говоря за това. По-добре попитайте стюард Кембер или госпожа Илина.
Джин Ли Там кимна.
— Добре.
Тя погледна затворената врата за последно и продължи по коридора, а меките й ботуши зашептяха по килима. Взе стъпалата по две наведнъж с изненадваща лекота и кимна на съгледвачите, които я очакваха пред главната порта. Те застанаха зад нея и Джин се усмихна под качулката. Вече беше свикнала с половината отделение, което Рудолфо й бе зачислил, а и през по-голяма част от живота си разполагаше с охрана. Сетберт бе първият, който не й бе предоставил ескорт, но и това бе по-скоро съобщение към баща й. Както й настояването му, че е само конкубина и нищо повече.
Рудолфо и Сетберт бяха съвсем различни. Рудолфо излъчваше известна свирепост, но това бе внимателно избрано поведение, смесващо заплаха и чар за постигането на определена цел. Сетберт беше по-скоро като едър побойник, свикнал да налага волята си за забавление, а не с по-висша цел.
Както бе забелязала преди, Рудолфо повече приличаше на баща й. Подготвен и внимателен, сдържан и деликатен.
Дори мъжете, които й бе избрал за охрана, демонстрираха качествата му. Следваха я по един или двама, но стояха достатъчно далеч, за да не нарушават спокойствието й.
Джин излезе през портата и забеляза движение на хълма извън града. Из разчистеното пространство вървеше една фигура, Исаак, който отмерваше разстоянието. Сградата щеше да е огромна и тя спря за миг, за да си я представи. Как ли щеше да реагира спящият град на подобно начинание? Рудолфо със сигурност го бе обмислил. Тя беше твърде нова в Деветте гори и не знаеше какво ще се случи, когато библиотеката отвореше врати и това място се превърнеше в център на Познатите земи, толкова далеч от обичайните средища на търговия и политика.
Това всъщност бе и първата идея на андрофрансините. Уиндвир със сигурност бе най-могъщият град, но в никакъв случай най-големият. Децата на П'Андро Уим и техните сиви гвардейци се грижеха нещата да запазят контролируем обем и отказваха на много университети, които искаха да са в близост до огромния източник на знания. Вместо това позволяваха на малки групи от студенти да ги посещават на смени, предимно деца на благородници. Андрофрансинските книжовници също гостуваха по училищата, преподаваха знанията, които орденът сметнеше за подходящи.
Джин продължи разходката, като хвърляше от време на време поглед през рамо да се увери, че охраната я следва.
Градът се разбуждаше. Пред пекарната се бяха събрали няколко жени, а неколцина ловци се въртяха пред таверната, искаха да се нахранят, преди да тръгнат след дивеча.
Един дърводелец работеше под навеса си и дялаше груба греда с бавни, размерени движения.
Джин Ли Там продължи по улиците, докато не стигна до тясната рекичка, която течеше през центъра на града. Последва я на север и вървя, докато наоколо не останаха само разпръснати колиби. Илина, жената на стюарда, й беше казала къде да отиде. Нямаше никакви знаци, но повечето градове имаха поне една аптека.
Беше пратила птица до най-голямата си сестра в Изумрудения бряг. Тя беше омъжена за боен жрец от свободните градове и бе най-добрият фармацевт на клана Ли Там. На младини бе учила във франсинското училище дегизирана като мъж и бе успяла да заблуди монасите за цели три години. Рае Ли Там беше доста по-възрастна от Джин и цял живот приготвяше отвари и прахчета за делата на баща си. Уменията й да приготвя лекарства, магии и отрови бяха легендарни.
Беше отговорила незабавно на писмото и кодираната бележка очакваше Джин в имението, когато пристигна с Исаак и охраната си. Джин преведе рецептата на нормален език под светлината на свещите и усети, че стомахът й се свива.
От малката колиба се вдигаше пушек, а възрастната пълна жена клечеше до реката и бе навела глава към водата.
— Аха! — каза тя, без да вдига глава. — Наистина мрачни времена. — След това, сякаш приключи разговора си, тя вдигна очи и погледна към Джин.
— Лейди Там, каква неочаквана чест! — поклони се жената.
Джин отвърна на поклона и се усмихна.
— Имам нужда от услугите ти, речна жено.
Речната жена се усмихна.
— Магии за новата съпруга на лорда? Или ви трябват други прахчета? Сигурна съм, че ще намерим каквото ви е нужно.
Съгледвачите останаха в края на поляната и зачакаха. Джин Ли Там прехапа устна. Все още имаше време да промени решението си. Но стратегията на баща й се виждаше ясно.