— Съмнявам се, че си виждала подобно лекарство — каза тихо тя.
— Едва ли — отвърна речната жена. — Нека го обсъдим на чаша чай.
Тя въведе Джин в малката колиба и сложи вода на печката. Домът й беше пълен с котки, книги и множество стъкленици с билки и лекарства, изсушени гъби и плодове, смачкани листа и парченца от корени. Къщата миришеше едновременно на сладко и горчиво.
Щом чаят кипна, Джин Ли Там извади рецептата от кесията си заедно с три правоъгълни монети на Ли Там. Бутна рецептата през масата и речната жена я разучи, като очите й се свиваха и разширяваха постепенно. Когато свърши, тя я избута обратно към средата на масата.
— Права сте. Никога не съм виждала подобно нещо. Откъде ви попадна?
Джин Ли Там сви рамене.
— Андрофрансините пазят светлината си. — Насили се да зададе въпроса. — Имаш ли необходимите съставки?
Речната жена кимна.
— Да. Би трябвало. Може да се наложи да пратя някого за липсващите неща. В залива Калдус ще ги има със сигурност.
Джин Ли Там сложи монетите върху рецептата.
— Държа на пълна дискретност по този въпрос.
— И ще я получите. Женското тяло е храм на живота и трябва да отваря и затваря портите според желанията си. — Речната жена погледна към рецептата и се засмя. — Мислите ли, че ще подейства?
Джин се усмихна.
— Скоро ще разберем.
— Най-сетне наследник! — подсмихна се отново жената. — Знаете ли, аз изродих и двете момчета на лорд Иаков.
Джин Ли Там се наведе напред.
— Две ли? — Сети се за стаята с малките ботуши и детския меч на стената.
— Лорд Исаак и лорд Рудолфо — поясни речната жена. — Красиви и здрави момчета. — Зърна изражението на Джин Ли Там и се изчерви. — Никой ли не ви е споменавал за лорд Исаак?
Джин поклати глава.
— Не знаех, че Рудолфо има брат.
— Близнак. По-голям с два часа. Той почина… неочаквано… когато беше на пет.
Джин Ли Там усети нещо, което не можеше да назове. То я мъчеше и възлите в стомаха й се заплетоха.
— Как?
Речната жена се огледа, сякаш някой можеше да ги подслушва. Гласът й се снижи почти до шепот.
— Казват, че го взе червената шарка. Кремираха го незабавно.
Не беше обичайно, макар да не бе нужно. Разполагаха с лекарства за червената шарка от хиляда години. Но някои деца не реагираха на лекарствата, а и те не бяха достъпни за всеки. Само за привилегированите. Но тонът на речната жена пробуди съмнение.
— Не вярваш ли, че е била шарката?
— Не. Дадох и на двамата от лекарството. Не мисля, че е възможно да подейства на единия, а на другия — не. — Тя замълча и се огледа отново. — Мисля, че беше отровен. Но не знам за отрови, които се прикриват с червената шарка.
Стомахът на Джин се сви и тя с мъка запази самообладание. Погледна отново към рецептата и се замисли за по-голямата си сестра.
Усети как сянката обгръща сърцето й и се зачуди колко ли надълбоко е заложена стратегията на баща й.
>> Петронус
Викът на Петронус почти заглуши военната проповед на блатния крал.
— Няма! — изкрещя той и размаха юмруци на запад.
Позна по птицата, че е пратена от Там. Тя се спусна и кацна право на рамото му с чуруликане, посред нощ, докато обикаляше руините на града в търсене на момчето.
„Ако не се провъзгласиш публично, ще го направя аз, след три дни!“
Шифър върху шифър, маскирани като писмо за дарение на храна от клана Ли Там за гробокопачите.
Беше скрито и друго съобщение. Молба от лорд Рудолфо за съдействие да се построи нова библиотека, като се използва паметта на мехослугите в лагера на Сетберт, за да се възстановят познанията.
Дори това не бе достатъчно да уталожи гнева му.
„Ако не се провъзгласиш публично, ще го направя аз.“
Той извика отново и изрита земята.
— Проклет да си, Там!
Разбира се, знаеше, че ще му се наложи. Нямаше как да го избегне. Нищо нямаше да стане, ако се скатаеше. Но ако подозренията му за стратегията на Влад Ли Там бяха верни, в което не се съмняваше, не знаеше дали би могъл да участва точно в тази игра на войната на кралицата. Ала сега нямаше избор. Знаеше, че ще се стигне до тук, щом написа прокламацията.
„Сам си го причини, старче.“
„Да. Да. Така е.“ И щеше да плати цената, да се завърне от мъртвите, защото това бе единственото достойно нещо. Но сам щеше да подбере времето и мястото.
Извади иглата и мастилото си и написа отговор на задната страна.