„Аз ще го сторя, но когато преценя. Ако не уважиш това, значи не уважаваш мен и дома ми.“
Завърза съобщението за птицата и я подхвърли във въздуха.
Тръгна обратно към града и се заслуша в проповедта. Блатният крал говореше за сънуващото момче. Накрая се успокои достатъчно и обмисли другите неща в посланието. Петицията на Рудолфо го заинтригува. Идеята за възстановяването на Великата библиотека — или поне това, което можеше да се спаси от нея, — разпалваше неочаквана надежда. Помнеше първия мехослуга и се зачуди дали са напреднали толкова, че да могат да запомнят съдържанието на цялата библиотека? Може би бе възможно. Но му звучеше невероятно. Съществуваше и прибраното познание — вече каталогизирано, преведено и сравнено с другите стари фрагменти.
Но каква част от библиотеката можеха да възстановят?
Всеки успех щеше да е чудо, каквото не бе очаквал. Разполагането й в далечния север щеше да я държи извън обсега на масите, в безопасност. Единствената близка заплаха щяха да са блатните, ала последните събития подсказваха за неочакван съюз. Не беше много далече от горните порти на Стената на пазителя, отвъд които лежеше Изпепелената пустош. Беше доста по-смислен избор от летния папски дворец, където първият папа възнамеряваше да построи библиотека, притисната в Драконовия гръбнак и колкото се може по-далече от Познатите земи. Тогава не се бе получило, нямаше да стане и сега. Лютите студени зими възпрепятстваха търговията през по-голямата част на годината, а андрофрансините бяха разбрали бързо, че ще им е необходим воден път, ако наистина искат да напътстват Познатите земи през изгнанието им в Новия свят.
Нямаше проблем да се съгласи с петицията и да даде заповед на Сетберт да освободи мехослугите. Но нямаше как да го стори, ако не се провъзгласи, а не беше готов да се върне към лъжата в името на някогашна мечта.
Готов или не, Петронус знаеше, че не разполага с много време.
>> Неб
След като изядоха яхнията, блатното момиче върна Неб в пещерата на краля. Подаде му купчина парцаливи завивки и посочи пръстения под. Неб се сгуши в ъгъла и видя как тя стори същото срещу него. Идолът сияеше приглушено в тъмното и предлагаше светлина и топлина. От мястото си Неб видя, че статуята стиска огледало. Лицето на П'Андро Уим беше умислено и задълбочено.
Момичето се подпря на лакът и погледна Неб.
— Не мога да си го представя — каза тихо тя.
Неб не беше сигурен за какво говори, но му се стори, че се досеща, и преглътна от внезапно обзелия го ужас. Усети тръпка в слабините, болезнено усещане, което го караше да повърне.
Веждите й се сбърчиха.
— Съжалявам, Небиос бен Хебда! Не трябваше да казвам нищо.
Небиос бен Хебда. Блатно име.
— Няма нищо. Просто още не мога да говоря за това. — Стомахът му се сви отново. — Нали блатният крал няма да ме кара да говорим за това? — Внезапно му се прииска да побегне колкото е възможно по-далеч.
Тя поклати глава.
— Блатният крал няма да те насилва. Ние сме милостив народ.
Дотук блатните изобщо не оправдаваха очакванията му. Сред трудовете в библиотеката, които му бяха позволени, нямаше почти нищо за тях. Те не бяха полуобезумелите диваци, за които разказваха легендите. Да, имаха странни обичаи, но поне според него не бяха побърканите деца на Епохата на смеещата се лудост. Народ, който предаваше лудостта си поколение след поколение, както учеха учебниците в сиропиталището. И чийто крал чуваше бъдещото от статуя на П'Андро Уим и го крещеше навън, под кулата на лунния маг.
Всъщност бяха сложен и духовен народ.
Неб продължи да се взира в момичето и осъзна, че няма представа как е името й. Попита я и тя му се присмя.
— Нямам име като твоето. Ще ми се смееш.
Той се усмихна и поклати глава.
— Няма да се смея.
Тя легна странично, обърната към него и косата й се разпиля по омазаното със сива пръст лице.
— Казвам се Уинтърс.
— Уинтърс ли?
Тя кимна.
— По-точно Уинтерия. Не съм си го избирала сама.
Неб смени темата, присещайки се отново за сутринта.
— За какво според теб ще иска да си говорим?
Момичето се намръщи замислено.
— Сигурно ще те пита за лагера на гробокопачите, за Сетберт, дали си виждал лорд Рудолфо или някого от съгледвачите му. — Тя се размърда и Неб се изненада, когато голото й рамо се подаде под завивките. Усети, че започва да се изчервява. — Също така ще иска да му кажеш каквото знаеш за металния човек и лейди Джин Ли Там. — Момичето спря и продължи с по-мек тон. — Но съм сигурна, че няма да те пита за другото.