Неб въздъхна.
— И след това ще ме пусне?
Тя се засмя и му обърна гръб.
— Можеш да си тръгнеш още сега, Небиос. — Погледна го през рамо и се усмихна. — Да не мислиш, че съм оставена като тъмничар?
Неб също се засмя.
— Не знаех какво да мисля.
Тя сви рамене.
— Трудно е да знаеш, когато сънищата ти се сплетат с нечии други.
Неб остана неподвижен и продължи да гледа гърба й. Раменете й се повдигаха ритмично и когато се увери, че е заспала, извади пръстена от джоба си и го огледа на светлината на идола. Осъзна, че са направени от един и същ метал.
Върна пръстена обратно, зави се презглава и зачака да заспи.
Когато сънищата го погълнаха в безнадеждното видение на горящия Уиндвир, той се огледа дали някой друг го наблюдава, но не забеляза никого.
>> Рудолфо
Рудолфо накара другите да го почакат малко, както бе модно напоследък, като се замота с приготовленията си повече, отколкото бе нужно. Избра за преговорите най-добрия си тюрбан и подходящ пояс в яркозелено и лилаво. Сложи кремава риза и парадна броня, дар от папа Интроспект заради помощта му в потушаването на една малка ерес.
Взе най-добрия си меч — дълъг и лек, с чието острие можеше спокойно да се бръсне. Препаса го, метна се на седлото и пое с горянските съгледвачи към определеното място.
Телохранителите от различните страни се бяха събрали в подножието на хълма. Единственият, който се появи сам, бе блатният крал. Беше гигант, може би най-едрият човек, когото бе виждал. Под миризливите кожи носеше сребърна броня, а в ръцете му имаше масивна сребърна брадва. Яздеше грамаден жребец, който пристъпваше неспокойно, докато хората наоколо говореха.
Близо до него бе дребна жена, седнала странично на седлото, а златистата й коса беше събрана и подпъхната под лъскавата корона. Носеше позлатен нагръдник и колан, а ръкавите и полата й бяха от червена коприна. Беше все още красива, макар годините да започваха да й личат. Рудолфо беше спал с нея няколко пъти, както по работа, така и за удоволствие. Беше разумна, но не обичаше рисковете.
Това описваше кралицата на Пилос не само в леглото.
Рудолфо й кимна и се усмихна. Тя не отвърна на поздрава и го изгледа с открита неприязън.
Сетберт не се виждаше никакъв. Дебелият козел беше пратил генерал Лисиас от негово име, показвайки красноречиво отношението си. Рудолфо не беше изненадан.
Не се изненада и като видя Ансилус — престолонаследника на Тюрам — до Лисиас. Семейството му беше сродено с това на Сетберт до такава степен, че чак си приличаха. Личеше си, че гледа на останалите с презрение и едва ли ще говори.
Влад Ли Там вдигна поглед, щом Рудолфо се приближи.
— Лорд Рудолфо, радвам се да ви видя.
— И аз, лорд Там — поклони се горянският крал.
Влад Ли Там заговори ентролузианския генерал.
— Май е по-добре, че вашият господар не се появи. Ще бъда напълно откровен с вас.
— Не ви карам — намръщи се генерал Лисиас.
Влад Ли Там се усмихна.
— Въпреки това. Но изчакайте за миг. — Той се насочи към кралицата на Пилос. — Кралице Мейров, ослепителна сте като лятото!
Тя отклони поглед от Рудолфо и се усмихна престорено.
— Ласкаете ни, милорд.
Блатният крал изръмжа, но не каза нищо.
— Да се залавяме за работа — предложи Влад Ли Там. — Папата призовава за спиране на военните действия и незабавен арест на Сетберт. — Той се обърна към генерала. — Ето го откровението ми, Лисиас. Вашият надзорник разруши Уиндвир и осакати андрофрансинския орден.
— Това е абсолютна лъжа! — възрази генералът, но лицето му го издаде още преди да проговори. Той посочи Рудолфо. — Срещу този човек има указ за отлъчване.
— Невалиден указ — изтъкна Влад Ли Там. — Както сте чули, човекът, който го издаде, не е истински папа.
Лисиас се изплю.
— Това ще се разбере, когато претендентът се разкрие и орденът проведе разследване за претенциите му. — Той се обърна към останалите. — Дотогава папа Непоколебим Първи е наследникът на П'Андро Уим.
Влад Ли Там въздъхна и поклати глава.
— Мълвата за новия папа се разнася из Познатите земи. Някои твърдят, че са го видели. Пътувал със солидна охрана, но облечен в парцаливо расо на абат и не се задържал никъде за дълго. В рамките на няколко месеца привържениците му ще нараснат и Познатите земи ще потънат в невиждана война. Накрая Уиндвир ще бъде оставен да лежи в руини, а скитащите гробокопачи ще имат още повече работа заради злодеянията на Сетберт.