Той посочи към града и Рудолфо проследи пръста му. Едва различаваше хората с лопати и колички в калта под този дъжд.
— Умолявам ви — продължи Влад Ли Там, — оставете хората си да помогнат на копачите и нека това са последните гробове за сезона. Войната само ще утежни загубите ни.
Генерал Лисиас извъртя жребеца си.
— Няма да отстъпим. Непоколебим е нашият папа.
Престолонаследникът се огледа и отвори уста.
— Не чух нищо, което да ме убеждава в противното. — Той също завъртя коня си.
Двамата се отдалечиха, а кралицата на Пилос се загледа след тях.
— Вярно е, че не изпитвам симпатии към Сетберт — заговори тя, щом ездачите се отдалечиха достатъчно. — Трябва да призная, че не се нуждая от доказателства за вашия невидим папа, но трябва да знам, че е истински. А за тази цел той трябва да се провъзгласи.
Влад Ли Там кимна.
— А вие, лорд Рудолфо?
Рудолфо сръчка коня си напред и изгледа кралицата сурово.
— Нямам вражда с андрофрансините. Дойдох тук да почета родството, когато видях димния стълб. Намерих метален човек, който говореше на обратно и разбрах, че Сетберт е платил на един чирак да промени програмата му, за да може да събори Уиндвир. — Присви очи, без да ги отделя от нейните. — Мейров, кълна се в честта си, че не съм извършил това ужасяващо престъпление. — След това се обърна към Влад. — Обречен съм на светлината, лорд Там. Ще следвам вашия папа и ще му предоставя горянските съгледвачи, ако се нуждае от помощта им.
Влад Ли Там кимна.
— Много добре. — Той хвърли поглед към мълчаливия блатен крал. — Сигурен съм, че папата ще се разкрие скоро.
Кралица Мейров обърна коня си да тръгне надолу към своите хора.
— Надявам се, Влад Ли Там. Ако Сетберт наистина е сринал Уиндвир и твоят папа е легитимен, и аз ще служа на светлината.
Влад Ли Там се усмихна.
— Отлично. Ще обсъдим възнаграждението за вашите услуги и нужните кредитни писма, когато му дойде времето.
Тя кимна отсечено за последен път и препусна към лагера си.
Лорд Рудолфо гледаше зад нея. След това сигнализира бързо на Влад Ли Там.
„Довечера ли?“
Влад кимна.
„Изпрати ги на север при другия.“
Когато над града паднеше мрак и започнеше следващата военна проповед на блатния крал, Рудолфо и съгледвачите му щяха да освободят мехослугите от лагера на Сетберт.
Той завъртя коня си и погледна надолу по хълма. Изненада се, когато блатният крал застана до него. Едрият мъж го изгледа с тъжно лице.
— Не ме интересуват папите и металните хора. Но успехът ти е важен за народа ми. Ела в лагера ми, за да преговаряме.
Блатният крал пришпори жребеца си и препусна. Рудолфо продължи да гледа след него, докато не се загуби в северна посока.
Реши, че наистина ще отиде в лагера на блатните за преговори. Може би щеше да вземе и бутилка охладено прасковено вино, произведено от градините на Глимърглам и спуснато по реката до останалите му имения.
Зачуди се какво да облече за подобен случай.
> 21.
>> Неб
Неб усети как го разтърсват за рамото и се разбуди. Уинтърс клечеше до него, облечена в грубовата рокля, която показваше напъпващите й форми. От толкова близо миришеше на пръст, пушек и пот.
— Донесох ти закуска — каза тя и посочи нащърбената купа на масичката.
Неб разтърка очи.
— Ти няма ли да ядеш?
Тя поклати глава.
— Вече закусих. Светът се променя.
Младежът изрита завивките и се надигна.
— Блатният крал върна ли се?
— След малко. Сега хапни.
Неб се приближи до масата и седна на разкривения дървен стол. Купата беше пълна с варен овес и миризмата на мляко, мед и сушени ябълки накара стомаха му да изкъркори. Имаше и чиния с печени кестени, парче хляб и бяло миризливо сирене.
Уинтърс седна срещу него, докато той се хранеше и отпиваше от хладната вода в металното канче.
— Тази сутрин имаше преговори — каза момичето. — Присъстваха всички лордове, включително и лорд Ли Там.
— А блатният крал?
Тя кимна.
— Нашият народ имаше представител.
Неб опита от сиренето. Соленият вкус изтика кисело-сладкия на овесената каша.
— Какво ли ще произлезе?
— Само война. Но когато този скрит папа се разкрие, нещата ще се променят. — Тя го изгледа и широките й кафяви очи станаха сурови. — Блатните не се интересуват от държавите в Познатите земи и още по-малко от андрофрансинската политика.
— Тогава защо кралят ви доведе армията си на юг?