Внезапно прозря стратегията на Влад Ли Там и вникна в нея.
— Деветте гори!
Влад Ли Там кимна.
— Имам свещено поръчение от ордена от около трийсет години — почти веднага след като ти се махна — да подготвя Рудолфо.
Петронус се вгледа в лицето му и долови трепването, което издаваше дребна лъжа.
Разбра, че планът е по-отдавнашен, но не каза нищо. Единственият друг човек, който можеше да каже кога наистина е започнало всичко, бе загинал в пламъците на Уиндвир. Но Петронус подозираше, че работата по изучаване на заклинанието и плановете за преместването на Уиндвир бе започнала доста преди да се откаже от папството и да се завърне към риболова.
„Още една причина да беше останал, старче.“
— Значи мислиш да продължиш с плана на Интроспект?
Очите на Влад Ли Там бяха като кораво синьо стъкло.
— Това зависи от желанието на папата.
Петронус кимна.
— Рудолфо разбира ли какво всъщност значи това?
Влад Ли Там сви рамене.
— Може би да, може би не. Аз няма да му кажа, обвързан съм със Свещеното поръчение. А има и някои… — той потърси точната дума — усложнения в изпълняването на андрофрансинската стратегия. Ти си запознат с франсинските учения. Човек може да бъде оформен за дадена роля, но това често налага жертви.
Петронус присви очи.
— Какво си направил?
Влад Ли Там се покатери на седлото.
— По-добре тези неща да останат в миналото. — Намести се и погледна надолу.
— Аз съм твоят папа, лорд Там! — Петронус прибегна до тон, който не бе ползвал от десетилетия. — Искам да знам всичко!
Влад Ли Там се засмя и обърна коня.
— Ти си рибар, Петрос, и копаеш гробове в дъжда. Когато обявиш публично, че си нещо повече, ме потърси пак. Заповядай и ще ти кажа всичко. — Започна да обикаля в широки кръгове около Петронус. — Рудолфо ще прибере мехослугите тази нощ. Изреклият заклинанието вече е в Деветте гори и прави планове за библиотеката под грижите на четирийсет и втората ми дъщеря. Ще искат разрешението ти скоро, за да започнат работа напролет.
Петронус кимна, но не каза нищо.
— Провъзгласи се, Петронус! Трябва да опазим светлината.
Докато Влад се отдалечаваше, Петронус осъзна две неща. Първо, че щом се провъзгласеше, сигурно нямаше да иска да знае какво точно е сторил Влад Ли Там, за да подготви Деветте гори за тези времена. Не само за да може да гледа в очите Рудолфо, а и заради някогашния му приятел, който бе споделял дома, огнището и лодката му.
Второто бе доста по-изненадващо. Мисълта остана с него дълго след като конят на Там прекоси почернелия пейзаж и се скри в западната гора.
Докато го въртеше в ума си, следвайки реката на логиката с множеството й разклонения, Петронус осъзна, че щеше да стори всичко, за да защити светлината.
Дори ако трябваше да остави андрофрансинския орден да умре и да прекрати обречената на миналото мечта, продължила две хиляди години.
>> Непоколебим
Папа Непоколебим Първи погледна към белия килим, който бе покрил покривите и дворовете на летния папски дворец. Първите зимни снегове бяха паднали и както личеше, щяха да последват нови. В дворовете бяха издигнати навеси, за да се извършва инвентаризацията. Андрофрансинските активи се завръщаха по негова заповед. Стоките щяха да се приберат по плевни и складове, а книгите и документацията щяха да бъдат съхранени в двореца. Миграцията на север бе почти спряла въпреки подкрепата на невидимия претендент.
Последната птица от самозванеца призоваваше пътуванията да спрат, защото зимата е опасна както за хората, така и за другите оскъдни ресурси на андрофрансините. Новата заповед ги караше да спрат, докъдето са стигнали, и да изчакат търпеливо новите инструкции, които щяха да бъдат оповестени скоро.
В тази заповед имаше смисъл. И той възнамеряваше да издаде подобна, но последните указания на Сетберт го караха да протака максимално дълго, за да се убеди, че притежанията на ордена са изнесени колкото е възможно по` на север, извън обсега на напиращата война.
Претендентът бе издал собствени инструкции, противоречащи на тези на Орив, с нова декларация от така нареченото си изгнание. В началото Орив имаше вяра в политическите умения на братовчед си, но сега запазването на мълчание му се струваше неподходящо.
Чу изкашляне и се извърна от широкия прозорец на кабинета си. Новопроизведеният генерал на Сивата гвардия, Гримлис, го очакваше.