Погледна отново навън и се обърна към Гримлис. Старият гвардеец изчакваше търпеливо.
— Нали разполагаме с резервни средства?
Гримлис кимна.
— Естествено.
Вътрешният му глас прошепна да оправдае името си. Непоколебим.
— Много добре, генерале. Подгответе половината контингент. Ще ме съпровождат под ваше командване. Заминаваме след три дена. Ясен ли съм?
— Напълно, ваше светейшество — усмихна се Гримлис.
„Сега ще бъда най-ясният и силен глас!“
Той извика птичаря си и съчини отговор за претендента с най-ясния и силен тон, който можа да скалъпи. След това изпрати съобщение на Сетберт, че ще се срещне с него край Уиндвир след седмица.
Когато свърши, завъртя стола си към прозореца и загледа падащия сняг.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там седеше на писалището в импровизирания кабинет, предоставен от стюарда на нея и Исаак, но не можеше да се съсредоточи в работата.
Утре щеше да се върне при речната жена и да вземе лекарството. Нямаше гаранция, че то ще проработи. Подобни мерки се вземаха само когато нищо друго не помагаше. А и оставаше въпросът как Рудолфо да го изпие и как ще се справи с предизвикателството на съвкуплението. Първото не я притесняваше прекалено. Тя бе обучавана при майстори отровители, макар че сегашната ситуация я караше да се усмихва. Щеше да подправи храна и напитки със субстанция, носеща живот, а не смърт. За второто пък нямаше никакви притеснения. Войниците на горянския крал може и да нямаха мечове, но не се нуждаеха от инструкции за атака.
Тя стана и се протегна, след което погледна към Исаак. Той разполагаше със собствено бюро. Расото му беше чисто и изгладено, двете му ръце се движеха бързо и попълваха едновременно по два листа. Писалките скърцаха по хартията в синхрон една с друга, очите му проблясваха. Той запълни страниците за по-малко от минута и ги отмести да съхнат настрани с отработено старание, преди да се заеме със следващите.
Джин се приближи и погледна. Списъци с книги и автори, чертеж на разположението на етажерките в библиотеката, от която бе останал само кратер с пепел и кости.
— Ще изляза на разходка.
Той вдигна глава и кимна леко, след което продължи заниманието си.
Джин излезе от имението и съгледвачите мигновено застанаха зад нея. Тя разпозна Едрис, младия сержант, който я съпровождаше до летния папски дворец, и му се усмихна. После го заговори, докато излизаха през портите.
— Днес искам да вървите до мен, а не отзад. Искам да науча повече за новия си дом.
Двамата съгледвачи се спогледаха колебливо.
— Лейди Там — започна Едрис, — не съм сигурен…
Тя повдигна едната си вежда.
— Сержант Едрис, забранено ли ви е да говорите с мен?
— Не, лейди Там, просто…
Джин отново го прекъсна.
— Толкова ли съм противна и недостойна за разговор?
Мъжът почервеня.
— Не, Лейди Там, аз…
— Добре. Тогава вървете до мен.
Мъжете се наредиха от двете й страни и продължиха по улицата.
Валеше лек студен дъжд, а тежкият въздух обещаваше сняг. Вчера Джин бе изкачила новопрекръстения Библиотечен хълм и видя, че Драконовият гръбнак е целият в бяло като блатна булка. До няколко дена снегът щеше да дойде и тук и да покрие горите, а Прерийното море около Деветте гори щеше да се превърне в пустиня със снежни дюни. Малко по` на север студът щеше да заледи рекичките.
Беше доста по-различно от слънчевия климат на Ентролузианската делта или тропическото време на Изумрудения бряг, още по` на югозапад.
„Това ще е новият ми дом.“
Вървяха заедно с лека крачка и Джин се наслаждаваше на студения въздух, въпреки че потръпваше от него. Кожарят се трудеше неуморно над новото й облекло — ботуши, шапки, палта и панталони, — но нямаше да е готов поне още седмица. Дотогава щеше да носи куртка, която бе изровила от дъното на килера. Горянските съгледвачи бяха сменили коприната с вълна, но без да променят шарените цветове на домовете, на които служеха.
— Искам да знам повече за бъдещия си съпруг — обърна се тя към Едрис, докато вървяха.
Той пребледня.
— Лейди Там, аз…
Джин се засмя.
— Едрис, тревожиш се твърде много. Няма да питам нищо неприлично. Вярвам, че може да се научи много за когото и да е от хората, които му служат. Или предпочиташ да разпитам проститутките, които държи за по месец, или пък домашната прислуга?
Едрис почервеня, щом спомена проститутките, и Джин се усмихна леко. Тези повърхностни подробности бяха лесни за обсъждане. Както и поне седемте скрити прохода, които бе открила. Подозираше, че всяко от именията си имаше собствен таен свят.