Подозираше същото и за Рудолфо.
— Какво искате да знаете, милейди?
— Откога му служиш?
Едрис не се поколеба.
— Служа на лорд Рудолфо цял живот.
Това беше ясно. Повечето съгледвачи бяха синове на съгледвачи и бяха закърмени с магии и ножове, наред с майчиното мляко.
— Кое е най-вярното нещо за него?
Едрис се замисли за миг.
— Винаги знае кой път да поеме. — Той помълча малко. — И винаги го поема, без значение от последствията.
Джин кимна. Това определено звучеше вярно. Все пак беше тренирана да слуша и наблюдава. Чуваше нещата, които се казваха и които се премълчаваха. Беше се специализирала да търси недогледаното и подцененото.
— И лорд Иаков ли беше такъв?
Едрис се подсмихна.
— Твърде млад съм, за да помня лорд Иаков. Роден съм в годината, когато са били убити с лейди Мариеле.
Джин Ли Там беше чувала тази история в дома на баща си. Неочакван и кръвопролитен преврат, воден от харизматичен мистик на име Фонтейн. Братовчедът на Фонтейн бил стюард в първото имение Глимърглам. Най-напред отровили охраната от съгледвачи. След това заклали лейди Мариеле в съня й. Но не знаели, че лорд Иаков и наследникът му се били измъкнали през един таен проход за нощен лов. Лордът се завърнал, когато се вдигнала тревога, и бил пребит до смърт пред сина си от Фонтейн и гневните му последователи.
Джин Ли Там слушаше и наблюдаваше още по-усърдно след първото си посещение при речната жена. За пръв път в живота си се съмняваше в делата на баща си, но не можеше да разбере защо. Мотото на баща й бе, че трябва да се стори всичко необходимо, за да се промени светът. Такова бе и нейното. Или поне така си мислеше. То й помагаше понякога да изпитва задоволство от мъжете, при които я пращаше баща й. Тя наблюдаваше и слушаше, на първо място за него, и му предаваше откритията си, за да продължава делата си.
Но сега поставяше всичко под въпрос. Защо? Това беше перфектна стратегия, на ниво, което дори франсините не можеха да оценят напълно. На цената на отровен брат в миналото сега Познатите земи разполагаха с възхитителен лидер. Човек, който според най-младите си подчинени знаеше винаги верния път и го поемаше без значение какво ще му струва.
Тя осъзна, че неделима част от тази стратегия е поставянето на дъщеря на Ли Там до този лидер, за да може добрата работа на баща й да се осъществи докрай.
Но за какво му беше подобен лидер? Какви намерения имаше за Рудолфо?
И какви намерения имаше за нея? Замисли се за лекарството на речната жена. За работата, която й предстоеше в сдобиването с наследник. Нещо повече от наследник. Дете, което ще израсне като пазител на преместената светлина.
Главата я заболя, когато се замисли за различния свят, който детето щеше да наследи. Рудолфо обикаляше степите в смях и състезания с горянските съгледвачи, местеше се от имение на имение. Библиотеката щеше да промени това. Седмото имение щеше да се превърне в новия център на света.
Тя разтърси глава, осъзнала, че е спряла, и погледна изпадналия в недоумение съгледвач.
— Съжалявам, Едрис. Нещо се отплеснах.
Той кимна.
— Питахте за лорд Иаков. Баща ми е служил на него, както и на Рудолфо. Казва, че двамата си приличали. Лорд Иаков също получил тюрбана като малък и това го направило силен. Той отгледал силно момче, но и лорд Рудолфо го застигнала подобна съдба. Според баща ми той много напомня на лорд Иаков, но е по-безмилостен заради обстоятелствата, при които останал сам.
Тя спря пак и думите на Едрис заглъхнаха. По-безмилостен заради обстоятелствата, при които останал сам. „Лорд Иаков също получил тюрбана като малък и това го направило силен.“
От очите й бликнаха неочаквани сълзи, тя примигна на студения вятър, зяпнала от изненада, но не заради осъзнаването, а заради собствената си реакция.
Съзираше стратегията на баща си, как се намесвал в ключови етапи от живота на Рудолфо, за да отклони реката в желаната от него посока. Път, водещ към горски крал, който да пази светлината на света вместо папата и неговата Сива гвардия.
Разбра, че също е част от този план, и изпита едновременно благодарност и отчаяние, тъга заради цената, платена от Рудолфо по път, който не бе избрал сам.
Джин извърна глава и избърса очите си. Дори да беше видял, Едрис нямаше да каже нищо. Беше сигурна в това.
— Благодаря за разходката, сержант — каза тя и се обърна.