Той се покашля.
— Лейди Там, може ли?
Джин вдигна поглед.
— Да?
— Не можете и да мечтаете за по-добър мъж. Няма член на Скитащата армия, който не би дал живота си за лорд Рудолфо.
— Благодаря, сержант Едрис.
Джин Ли Там тръгна обратно към имението и се зачуди как може умът й да вижда толкова ясно брилянтната стратегия, а сърцето й да изпитва само тъга.
След това се замисли: откъде баща й знаеше от толкова отдавна, че ще имат нужда от силен неандрофрансински пазител за останките на Уиндвир?
Първите зимни снежинки започнаха да се сипят, а Джин Ли Там усети как още по-дълбок мраз сковава сърцето й.
> 22.
>> Неб
Уинтърс избягваше очите на Неб до завръщането на блатния крал, след което изчезна. Не говореха, не знаеха какво да кажат и всичко това бе твърде ново и странно за него. Загадъчни пророчества, странни сънища, необясними пристъпи на екстаз. Не очакваше подобни неща, когато хукна след омагьосания блатен съгледвач.
Сега блатният крал го разпитваше за гробокопачите, за събраните армии и дори малко за Петронус. Неб беше предпазлив в отговорите за стареца, описа го просто като скитащ андрофрансин. Разказа откровено за ентролузианците и малкото, което знаеше за Рудолфо и кралицата на Пилос, подочуто от разговорите на войниците.
Облеченият в кожи гигант слушаше мълчаливо, гледаше към идола на П'Андро Уим и понякога задаваше допълнителни въпроси. Накрая настъпи няколкоминутна тишина, преди кралят да проговори.
— На път си да пораснеш, Небиос бен Хебда. Човек се определя не само от своите избори, но и от тези на околните. Ти си оформен от опустошението на Уиндвир и докато някои хванаха меча, ти се залови за лопатата. Видях в сънищата си, че твоята лопата ще донесе спасение на народа ми. — Блатният крал се наведе напред и понижи дълбокия си глас. — И видях в твоите сънища безпощадната болка, която ще понесеш заради голямата си любов. — Той замълча. — Скоро пак ще те призова, Небиос бен Хебда. Сега те оставям да се върнеш към работата си и се залавям за своята.
След тези думи блатният крал стана и излезе. Неб също се дръпна към преддверието, образувано от шатрата. След няколко минути се появи Уинтърс.
— Аз ще те изпратя до края на лагера — каза тя.
Те тръгнаха бавно. Неб не беше сигурен къде свършва лагерът им и къде почва гората. Ставаше по-студено и дъждовните локви оставаха замръзнали през по-голямата част от деня.
Докато вървяха, Неб я стрелкаше с очи. Как така тя изглеждаше по-красива с всеки следващ поглед? Как така калта и мръсотията ставаха все по-незначителни, а очите и устата й по-прелестни? И защо му беше толкова хубаво да седи до нея и да вдъхва земната й миризма? Това го озадачаваше.
Уж разбираше човешката сексуалност, поне на теория. Бяха я изучавали в училище, а и беше виждал това-онова из града. Знаеше, че много хора следват повика на плътта, но според андрофрансинските учения той трябваше да е над такива неща. Никога не му беше хрумвало да пита брат Хебда за майка си и защо не е спазил клетвите си към ордена. Беше просто: баща му беше сгрешил. А милостивият П'Андро се беше погрижил да поправи грешката с осигуряването на храна, подслон и обучение за последствието й.
Може би подобни чувства водеха мъжете към греха. Или пък състоянието на екстаз, в което бяха изпаднали заедно, ги свързваше по по-дълбок начин.
Неб не беше сигурен, но усещаше, че неловкостта нараства и момичето също я изпитва.
Тя сякаш прочете мислите му, спря и се обърна към него.
— Усещам някаква неловкост между нас.
Неб спря и опита да намери верните думи.
— Не съм сигурен какво е. — Той се замисли.
— Неприятно ли е?
Момчето поклати глава.
— Не. Просто неудобно. Не знам какво означава, как да реагирам и какво да кажа.
Тя се засмя.
— И аз усещам нещо подобно.
След като започна, думите заизлизаха сами.
— Пък и вашият крал с неговите сънища! Това е в разрез с всичко, на което са ме учили. — Усети как в гърлото му засяда буца и очите му почнаха да се насълзяват. — Просто искам да се прибера и да говоря с брат Хебда за последните разкопки. Да завърша обучението си и да стана аколит в ордена. Но не мога. Защото домът ми е поле от почернели кости, а баща ми е сред тях. Вече няма училище, няма библиотека и скоро може да няма орден. Всичко, което знаех и обичах, изчезна от света.
Тя кимна и в кафявите й очи се появи нещо като загриженост.
— Тогава ще намериш ново познание и нова любов. Ще се научиш да живееш между пропастите. Дошли са трудни времена, Небиос бен Хебда, но те напомнят на женска бременност. Чрез тази болка ти ще изведеш народа си до новия му дом и ще откриеш такъв и за себе си. Видях го в сънищата.