— Не искам да водя никого никъде — отвърна той и усети, че звучи като разглезено дете.
Уинтърс въздъхна.
— Разбирам те съвсем добре. Но ние правим това, за което сме създадени.
Ръцете й внезапно се плъзнаха около врата му и тя се притисна към него. Надигна се на пръсти и го целуна по устата. След това се дръпна бързо и бузите й поруменяха въпреки калта и пепелта. Неб усети как сърцето му ускори ритъма си и нещо в него се размърда.
— Защо го направи?
Тя се усмихна.
— Вече ти казах. Правим това, за което сме създадени. — Момичето бръкна в джоба си и извади малка сребриста стъкленица. — Блатният крал настоява да я вземеш.
Неб я взе и я огледа.
— Какво е това?
— Гласова магия. Ще ти потрябва.
Пъхна я в джоба и щеше да попита за какво му е, но пръстите му напипаха пръстена до нея и той преглътна въпроса. Още едно нещо, казано от брат Хебда в съня. Още нещо, което блатният крал знаеше, без да е питал.
Уинтърс явно видя изражението му.
— Не се притеснявай. — Тя сложи длан на рамото му.
Разнесе се тропот на копита и двамата се обърнаха. Неб видя няколко конници, яздещи през гората — а в челото им имаше един на по-едър и бял кон. Строен брадат мъж със зелен тюрбан и дълга златиста роба го яздеше и излъчваше самочувствие. Заобикаляха го мъже с разноцветни вълнени униформи.
— Това ли е?…
Уинтърс го прекъсна.
— Това е лорд Рудолфо от Деветте горски дома. Боя се, че ще трябва да те оставя. — Тя хвана и двете му ръце. — Пази се, Небиос бен Хебда. — Момичето се усмихна и Неб помисли, само за миг, че е възможно в края на това пътешествие наистина да го очаква мир и дом. — Пак ще се срещнем.
Неб не беше сигурен какво да отговори, затова не каза нищо. Усети как тя стиска ръцете му и опита да стори същото, но му беше някак неловко.
Момичето го пусна и затича обратно към лагера.
Неб се загледа след нея, опитвайки се да предаде с думи странните чувства, които го бяха обзели. След това продължи на юг, прекоси гората и навлезе сред пепелта и костите на Уиндвир.
На половината път до лагера осъзна, че момичето каза нещо странно.
„Видях го в сънищата.“
Неб сви рамене и забърза на юг, нетърпелив да разкаже на Петронус всичко, което му се бе случило.
>> Рудолфо
Рудолфо оглеждаше блатния лагер, докато яздеше през него. Не беше сигурен какво да очаква и искрено се възхищаваше на способността на блатните да маскират себе си и шатрите. Горянските съгледвачи стояха близо до него. Не бяха омагьосани, за да уважат родството, обявено от блатния крал, и държаха ръце встрани от прибраните оръжия.
Никога не беше влизал в земите им и единствените срещи с хора от този народ бяха с пленения от баща му крал и със случайните грабители, на които се натъкваше понякога. Знаеше разпространената в Познатите земи история и в някои отношения осъзнаваше, че между блатните и горяните има родство заради връзката им с Ксум И'Зир. Според някои учени блатните бяха потомци на домашните роби на Ксум И'Зир, освободени след като П'Андро Уим бе убил синовете му. Те дошли в Новия свят веднага, след първия Рудолфо, преди да се появят останалите, водени от уимците, и да основат Познатите земи.
Знаеше малко за културата им. Те се ръководеха от мистицизъм, следваха система от вярвания, непозната в останалите държави. Живееха основно в земите си, с изключение на набезите, които бяха намалели през годините. Едно време сриваха цели градове. Сега опожаряваха по някоя ферма или причакваха кервани, но дори това се случваше рядко през последните десетина години.
Рудолфо спря в центъра на лагера и повиши глас.
— Дойдох да преговарям с блатния крал.
Хората продължиха да се занимават с делата си мълчаливо, макар че наблюдаваха внимателно ездачите.
Грегорик се наведе към него.
— Не казват нищо.
— Блатните дават клетва, че само кралят им ще говори по време на война — обади се едно момиче и се отдели от тълпата.
Рудолфо наклони глава към нея.
— Въпреки това ти говориш с нас.
— Да. — Тя направи реверанс. — Аз ще ви заведа при блатния крал.
Рудолфо се смъкна от седлото и поведе коня си през калния лагер. Беше подбрал златиста роба, която да го пази от дъжда, вълнени панталони и копринена риза над бронята. Мислеше да зареже лекият нагръдник, но все пак реши, че е по-добре да послуша съгледвачите си.