Тръгна след момичето и хората му го последваха. Стигнаха до шатра, която опираше в един хълм, и момичето им махна.
— Блатният крал ще се появи след малко. Аз ще се погрижа да ви поднесат нещо освежително.
— Много ще съм признателен — кимна Рудолфо, но излъга.
Момичето направи нов реверанс и се отдалечи тичешком. Ама че повлекана! Косата й беше дълга и кафява, сплъстена и мръсна. Грубоватата рокля и лицето й бяха омазани с кал и пепел. Нямаше нито едно чисто място по нея. И въпреки че вървеше на разстояние, Рудолфо трябваше да се постарае доста, за да не сбърчи нос от миризмата й.
Той погледна през рамо към хората си и им даде няколко сигнала. Един остана при конете. Другите се разположиха около шатрата. Грегорик се вмъкна вътре и излезе след около минута.
— Всичко е наред, генерале. Мръсно е, но няма проблеми. Има и заден вход.
Рудолфо кимна.
— Много добре. Изчакай при другите, Грегорик. — Мина покрай първия капитан и влезе в шатрата. В края на проходчето имаше маса и табуретка. От другата страна бяха разположени огромен стол и статуя на П'Андро Уим — онази с огледалата, символизиращи самоосъзнаването. Беше нащърбена и мръсна, но напомняше на отминалите векове и на същия мистицизъм, от който бяха част уимските лабиринти и мъчителите на Изкупителния площад — тъмните страни от любовта на Т'Ерис Уим към брат му.
Рудолфо се настани на масичката и забарабани с пръсти по дървото.
Много странно родство.
— Лорд Рудолфо — разнесе се глас зад него.
Той погледна през рамо и се надигна, щом масивният великан пристъпи в пещерата. Две блатни жени вървяха отзад с подноси с храна и напитки. Рудолфо подаде дясната си ръка.
— Не знам как да ви наричам.
Гигантът погледна ръката, след което се взря в очите му.
— Аз съм блатният крал. — Подмина го и без да се ръкува, седна тежко на стола си. Погледна към идола и после отново към Рудолфо. — Каква е стратегията ти да спечелиш войната?
Рудолфо се подсмихна.
— Не си губиш времето с любезности, а?
Двете жени оставиха подносите на масичката. Едната наля гъст сироп с цвят на кехлибар и остави чашата пред десницата на Рудолфо. Другата поднесе пушена сьомга с ядки, ябълки, лук, черен хляб и резени ароматно сирене. Рудолфо си взе едно парченце и го сдъвка.
— Любезностите не ме интересуват. — Блатният крал отново погледна към идола. — Чу ли военната ми проповед?
Рудолфо сви рамене.
— Говориш на уимски през повечето вечери. Не е език, с който съм запознат. — „Но разбирам от този“, направи жест на домашния език на Ксум И'Зир.
Блатният крал се опули, но не отвърна.
— Светът се променя, лорд Рудолфо. Сънувах го. В нощта, преди да се издигне колоната от пушек, сънувах как огънят поглъща Познатите земи заради греховете на отеца, който е почитан, но забравен. — Кралят погледна към идола. — Уиндвир е само началото. Но в края изгнанието на блатните в тази тъжна земя ще свърши. — Той се наведе напред. — В моите сънища твоят меч пази пътя към новия ни дом.
Рудолфо бодна от сьомгата с потъмняла виличка. Беше маринована в лимонов сок и имаше изненадващо кисел и сладък вкус. Проми я с глътка от сиропа, който се оказа силно уиски. Усети как топлината се спусна надолу и й се наслади. След това погледна блатния крал.
— И заради това обяви неочакваното ни родство?
Този път го наблюдаваше внимателно. Очите се стрелнаха към идола, преди да последва отговор. Думите дойдоха чак след това.
— Твоят възкръснал папа ще спаси светлината, като я убие. След това ще я пази горянско острие и по този начин ще пази нашия път.
Рудолфо присви очи.
— Разкажи ми за този възкръснал папа.
Нов поглед.
— Ще разбереш съвсем скоро.
— Въпреки това — изтъкна Рудолфо, като наблюдаваше статуята с периферното си зрение — не можеш да си представиш колко е странно, че след двехилядолетно плячкосване на Познатите земи и непризнаване на Правилата за родство, внезапно след падането на Уиндвир се появихте толкова бързо и взехте страна.
След това направи бърз знак, преди очите на монарха да се стрелнат към идола: „Ти не си блатния крал.“
Мъжът се взря в статуята загрижено и продължително. Рудолфо се усмихна. Накрая гигантът му отговори.
— Сънищата идват, когато си пожелаят. Аз нямам власт над тях.
Рудолфо кимна.
— Разбирам. — Ръцете му отново се раздвижиха: „Ти си марионетка на блатния крал. Виждаш знаците му в огледалото.“
Сега забеляза смесица от гняв, объркване и страх. Мъжът отвори и затвори уста, а тежкият му дъх разлюля брадата и мустаците.