На Травис му потрябваха няколко секунди, преди да съобрази за какво става дума.
— Но ти не си длъжна да обслужваш тъкачните станове! Стига ти само да наредиш кой да се залови с тях. Жените ще идват със своите проблеми, а аз ще ти казвам как да ги решат. Това е толкова просто.
Никога нямаше да постигне това той да може да проумява проблемите й! Скочи от скута му, избяга отново от стаята, пак по коридора, през балната зала, в един друг коридор, докато най-сетне намери спалнята и сред неразбория от копринени фусти и цветен муселин се тръшна на леглото.
Макар че плачеше горчиво, успя да долови бавните, тежки стъпки на Травис в коридора. Той се спря в рамката на вратата, изгледа я замислено и изглежда после стигна до извода, че би било по-добре да я остави за известно време сама. Когато крачките му заглъхнаха отвън, тя се разрида още по-високо.
Часове по-късно дочу леко почукване и една камериерка попита какво желае за вечеря. Вече щеше да отговори „йоркширски пудинг“, когато й мина през главата, че дори не знае какво обичат за вечеря американците. И затова каза на момичето, че нямала апетит и можела да си върви. Може би въобще нямаше да излиза от стаята, за да не се излага повече.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Когато посети за пръв път плантация, за Рийган нямаше съмнение колко е трудно да се ръководи такова производство. Опасенията й бяха далеч надминати от действителността. Травис ставаше от леглото още с вдигането на здрача и едва-едва напуснал спалнята, вече се събираха с дузини жени и бомбардираха Рийган с въпросите си. Когато не знаеше какво да им отговори, те гледаха към тавана или встрани. Веднъж се случи дори да чуе как една от слугините прошепна на друга, че умът й не побирал как мъж като Травис е могъл да се омъжи за такава глупачка.
И навсякъде, където се появяваше, чуваше името Марго.
Тъкачка й показа модел, който усвоила от Марго. Градинар садеше луковици от лалета, които му беше дала Марго, и в синята стая намери дрехи, които, както й казаха, били на Марго, защото често живеела в тази стая.
Вечерта по време на яденето тя попита Травис за тази жена, Травис й отвърна само със свиване на рамене, че Марго била съседка. Понеже Травис беше отсъствал толкова дълго от плантацията, сега беше затънал до гуша в работа, и дори по време на яденето двама от служителите му сядаха до него и преглеждаха с него книжата. Рийган не желаеше да го обременява допълнително, като му досажда с проблемите си.
И в крайна сметка настъпи денят, в който блаженият свят на Рийган се сгромоляса с гръм и трясък. Травис току-що се беше върнал в къщи да обядва набързо, разказваше й, че отново пристигнал кораб за него от Англия, когато чаткащи копита върху покритата с тухли площадка го принудиха да подскочи. Един камшик свистеше непрестанно и един кон цвилеше сърцераздирателно. В следващия миг Травис изтича до прозореца и извика сърдито:
— Марго, ако удариш още веднъж коня, ще ти наложа гърба със собствения ти камшик!
В този миг нисък, предизвикателен смях изпълни трапезарията.
— По-добри мъже от теб вече са се опитвали, скъпи мой Травис! — После камшикът изсвистя отново, а конят изцвили повторно.
Като че ли цялата къща се олюляваше, когато Травис се втурна надолу по стълбището.
Рийган гледаше след него с големи, смаяни очи, остави салфетката си върху масата и се приближи до прозореца. Съзря удивително красива червенокоса жена, на която смарагдовозелената рокля седеше като втора кожа върху тялото й и подчертаваше съвършената й фигура. Нейните големи, стегнати гърди, нейната тънка талия и нейните закръглени хълбоци насочиха неволно погледа на Рийган към собствените й скромни прелести.
После тя впери отново очи в ездачката, която изглежда без усилие подчиняваше черния жребец, който разярен подскачаше под нея. Когато Травис се появи в преддверието, тя вдигна камшика, а ниският й смях се отрази от фасадата на къщата.
С един скок Травис се озова до жребеца и посегна към камшика във вдигнатата ръка на ездачката. Успя да го хване, ала в същия миг жената заби шпори в хълбоците на коня, той се изправи отвесно на предните си крака. Травис, който не искаше да пусне камшика, се вкопчи с другата си ръка в седлото, което обаче изглежда нито извади ездачката от равновесие, нито разклати самоувереността й. Когато конят, който гневно удряше с предните копита, отново застана с четирите си крака на земята, жената отново вдигна крака да му нанесе удар по слабините.
Травис беше по-бърз от нея. С едната ръка я хвана за китката, а с другата грабна юздите. Последва секунди бурно дърпане на различни страни, съпроводено от кикотенето на жената, което отекна ни в клин, ни в ръкав. Тя беше опитна и силна, и тъй като можеше да използва на своя страна и скокливостта на коня, който владееше с бедрата си, даде ожесточено сражение на Травис.