Когато най-сетне успя да я измъкне от седлото, тя се плъзна надолу покрай него като течен восък. Докосна с гърдите си лицето и гърдите му, и когато устата й беше на височината на устните му, тя целуна Травис толкова страстно, че дори за Рийган, която стоеше високо над двамата, изглеждаше така, сякаш щеше да го глътне.
Никога не би повярвала, че може да изтича толкова бързо по стълбището, както се случи сега, и когато стигна до най-горното стъпало на преддверието, тази изяждаща мъжа й целувка едва приключваше.
— Още ли искаш да ми наложиш гърба с камшик? — попита Марго с гальовен глас, но достатъчно високо, че да я чуе Рийган. — Или да те придумам да прибегнеш към нещо по-малко — само съвсем по-малко, ако си спомням правилно? — продължи тя, като триеше хълбоците си многообещаващо о неговите.
В този миг Травис я улови за китките и я отмести от себе си.
— Марго, вместо да се правиш на кръгла глупачка, по-добре да те запозная с някого — каза той и се обърна, сякаш отлично знаеше къде се намира Рийган.
— Марго, това е жена ми.
Безчет чувства се изписаха като придошли вълни върху лицето на Марго. Извитите й вежди се навъсиха гневно, ноздрите й трепереха, пълните й устни се изкривиха. Изглежда искаше да каже нещо, но не издаде нито звук.
После тя погледна Травис, зашлеви му плесница, която сигурно се чу в съседните постройки, метна се на седлото, дръпна гневно юздите на жребеца, удари го с камшика и се понесе в неудържим галоп.
Травис се втренчи за миг след нея, промърмори нещо под носа си за малтретирането на животните, докосна бегло бузата си, по която го беше зашлевила, и после се обърна отново към Рийган:
— Това е нашата съседка, Марго Дженкинс — каза той. С тази банална забележка изглежда за него инцидентът приключи.
Рийган, която стоеше като вкопана под входната врата, видя кървавочервения отпечатък от дланта на Марго върху бузата му, когато се наведе да я целуне.
— Ще се видим тази вечер. Изглеждаш бледа, съкровище мое. Защо не поспиш малко следобед? Искаме да ни се роди здраво бебе, не забравяй това! — После даде знак с глава на секретаря си, който стоеше зад Рийган, да го последва. Тръгна с него към западното крило на къщата, където се намираше канцеларията му.
Мина, както й се стори, цял час, докато се окопити и се върне в къщата. Тази високомерна, ослепително красива Марго я преследва като призрак през целия ден. Два пъти Рийган се изправя пред огледалото в спалнята си, разглежда лицето си с широко раздалечените очи, стройната си фигура и тази миловидност, която излъчваше осанката й. В тази Марго Дженкинс нямаше нищо миловидно. Рийган стаена устни и се опита да придаде на лицето си надменно, светско изражение. След няколко минути се отказа с въздишка от това начинание.
През следващите дни тя винаги наостряше уши, когато се споменаваше името Марго. Така научи, че открай време било решено, че Травис ще се ожени за тази жена. И когато на двамата братя, на Травис и Уесли, се налагало да отсъстват, Марго управлявала необятната им плантация така грижливо, както своята собствена.
При всяка от тези думи Рийган губеше частица от своята самоувереност. Беше ли разтрогнала тази любовна връзка, когато пресече пътя на Травис в пристанищния квартал на Ливърпул? Защо всъщност Травис се беше оженил за нея? Само заради тяхното бебе ли? Когато понечи да попита Травис за това, той само се изсмя. Беше прекалено зает за подробен разговор, а когато можеше да разговаря насаме с него, му стигаше да я докосне само с дланите си и всичко вече изглеждаше другояче.
Седмица след посещението на Марго Рийган се намираше в източното крило и се отправи с разтуптяно сърце към кухнята, защото щеше да одобрява менюто за следващите дни. Малвина, главната готвачка, не можеше да я търпи от първия ден и постоянно мърмореше нещо неодобрително под носа си. Рийган беше узнала от една слугиня, че Малвина е роднина със семейство Дженкинс и естествено като всички други подчинени беше очаквала, че Травис ще се ожени за Марго. Така че трябваше да събере целия си кураж, за да разговаря със старата жена за менюто.
— Сега нямам време за това — изсумтя Малвина, преди Рийган да каже нещо. — Току-що е пристигнал кораб, пълен с хора, които трябва да нахраня.
Рийган не се остави така лесно да й запушат устата.
— Разбирам ви. В такъв случай бих искала сега да получа само чаша чай, а менюто ще обсъдим след вечерята.