— Всъщност аз само минавах оттук — продължи Марго, след като сама се беше обслужила с шери, но не посегна към чашата с чай — за да ви се извиня, детенце. Какво ли сте си помислили, скъпа моя, когато се видяхме за пръв път преди една седмица! Моята рязкост беше толкова непростима, че нямах възможност да се върна и да ви моля да ме приемете.
Рийган се чувстваше поласкана, че тази величествена жена я молеше за прошка и наведе очи пред нея.
— Аз… Бихте могли спокойно да наминете отново — каза Рийган и цялата се изчерви.
Все още с наведени очи Марго продължи:
— Травис и аз бяхме неразделни още като деца. И така, всеки, естествено, предполагаше, че един прекрасен ден ние ще се оженим, разбирате ли? Когато преди една седмица той ми представи друга като своя жена, това естествено беше шок за мен. — Тя вдигна отново очи към Рийган, този път с мек, умоляващ поглед. — Разбирате това, нали?
— Разбирам го, естествено — прошепна Рийган. Колко много обаче си приличаха Марго и Травис! Двамата бяха толкова самоуверени и убедени в правотата си — хора, които завладяваха света!
— Баща ми се помина преди две години — продължи Марго с изпълнен с толкова болка глас, че Рийган потръпна. — Оттогава насам трябваше сама да стопанисвам моята плантация. Тя наистина не може да се мери с тази, но все пак представлява нещо.
Рийган видя мислено пред себе си ширнал се град, над който тази жена властваше съвсем сама, докато тя дори не умееше да си свари чаша чай. Ала нещо все пак умееше да прави добре. Изчервена и с наведена глава, тя каза усмихната:
— Травис се надява, че децата ни един ден ще ни помагат при работата в плантацията. До това има още време, но щом са положени основите на едно семейство…
Зародишът на едно семейство, помисли си Рийган, но не искаше да се изразява толкова директно. И когато Марго премълча, Рийган изправи глава и забеляза злобно проблясване в очите на посетителката.
— Затова, значи, Травис се е оженил за теб! — каза Марго с глас, сякаш правеше велико откритие.
Рийган седеше като поразена от гръм. Марго сложи припряно длан на ръката й.
— Моля ви, простете ми — изглежда винаги казвам обратното. Само че трябваше да поставя този въпрос, тъй като ние бяхме практически сгодени. Травис има толкова болезнено чувство за чест, затова въобще не е могъл да постъпи другояче, освен да се ожени за жената, която носи детето му под сърцето си. — Марго се изсмя кратко. — Защо ли сама не съм стигнала до тази идея? Ако аз — е, да, вие вече знаете — бях забременяла от него, вместо за вас, той щеше да се ожени за мен.
Сега Марго отново сложи длан на ръката й.
— О, боже мой! — извика тя задъхано. — Ето че пак казах обратното! Естествено, в никакъв случай не ви обвинявам, че сте били с Травис още преди сватбата! Това, естествено, не е вярно.
Марго остави празната си чаша върху подноса и се изправи.
— По-добре е сега да си вървя. Изглежда днес правя само гафове. — Тя погали ръката на Рийган, която също беше станала. — Сигурна съм, че Травис се е влюбил до ушите във вас и затова ви е взел за жена. В края на краищата, ние вече не живеем в средновековието. Мъжете се женят днес за жените, защото им харесват, а не защото очакват деца от тях. Естествено, Травис непрекъснато ми е разправял, че много иска деца, но не от жена, която постоянно го командва. Вие, мое скъпо, сладко дете, разбира се няма да го командвате. Само че сега наистина трябва да тръгвам. Надявам се, че скоро ще станем добри приятелки. Надявам се да ви помогна да разбирате по-добре желанията и наклонностите на Травис. В края на краищата, ние двамата бяхме много близки през целия си живот.
Тя целуна по дясната буза Рийган и се приготви да си върви.
— Ще кажа на персонала да разтреби масата — каза тя усмихнато до вратата. — Не трябва да товарите вашата малка, сладка главица с такива дреболии, дете мое. По-добре си легнете и се грижете за детето, което Травис толкова иска.
С тези думи тя излезе от салона, а Рийган се тръшна на канапето, сякаш освободена от ледена тръпка. Минаха минути, преди да се замисли върху думите на Марго. Мъжете в наше време се женят доброволно, беше казала Марго, но тя беше тичала след Травис и буквално му се беше набутала в ръцете. Травис имал болезнено развито чувство за чест, беше казала Марго. То му забраняваше да я изхвърли отново на улицата в Ливърпул. По-късно се беше оженил за нея, воден от чувството за дълг. Какво й беше казал преди венчавката? Той по принцип се женел за майката на своите деца!
Беше ли го принудила да се ожени за нея? Явно любовта не играеше никаква роля в техния брак. Как можеше Травис да обича такова неумело същество като нея, което дори не беше в състояние да си приготви чаша чай, без да си изгори ръката.