Буреносни облаци покриваха небето, въздухът беше като олово. После заваля дъжд и следите от черния път се превърнаха в рядка кал, която залепваше по обувките й и затрудняваше вървежа й. Вървеше вече цял час, когато чу зад себе си глас:
— Не предпочитате ли да седнете, млада госпожо?
Тя се обърна и видя, че я е настигнал старец с каруца.
— Не пази от дъжда — каза той, като посочи небето — но поне краката са сухи.
Благодарна, тя протегна ръка нагоре и се качи на капрата на каруцата.
Марго нахълта с бурно развети коси и вир вода дрехи в къщата. Дявол да го вземе този Травис, мислеше си тя разярена. Вика ме при себе си, сякаш съм обикновен полски работник, да му помогна да върне конете. А в същото време неговото украшение, тази безмозъчна жена, си седи на сухо в къщи и не дава пет пари! И как се беше държал заради нея, когато водиха на четири очи първия си разговор след завръщането му от Англия!
А тя беше отишла при него, без да подозира нищо и беше очаквала, че както обикновено ще я вземе в леглото си. Вместо това й беше представил това безцветно дете като своя съпруга! А на следващото утро го беше извикала при себе си и попитала, какво, по дяволите, е мислил, когато се е женил за тази кръгла глупачка. После му беше изброила всички грешки на Рийган, за които й беше разказала нейната братовчедка Малвина.
Тогава Травис беше вдигнал ръка, за да я удари, но своевременно беше обуздал гнева си. После й беше казал с един тон, с който никога не беше разговарял с нея, че Рийган струвала колкото две жени от нейния сорт и че му било безразлично дали може да надзирава тълпа от слугини или не. И в бъдеще, беше допълнил, трябвало да иска от Рийган разрешение дали може да посещава дома му.
На Марго й потрябва цяла седмица, докато преглътне гордостта си и събере сили да отиде на ней при това глуповато девойче. И какво беше заварила там? Едно избухнало в сълзи дете, което дори не беше в състояние да се погрижи за изгорената си ръка. Поне беше успяла да изтръгне едно признание от нея, защо Травис се беше оженил за нея. Покорността на това девойче и агресивните наклонности на Травис бяха довели дотам, че Рийган забременяла. Сега трябваше да отвори само очите на Травис, колко е безсмислено да свързва живота си — и парите си — с това безполезно същество.
Разярена, каквато беше вече от седмици насам, тя изтича нагоре по стълбището. Травис я беше помолил при язденето към дома й да се отбие за малко при порцелановата му жена, тъй като той щеше да прекара днешната, а вероятно и утрешната нощ в къщата на Клей. Гръмотевицата беше улучила мандрата на Клей и семейството му се нуждаеше от помощ, за да я построи наново. Марго можеше да го зашлеви, за да види каква физиономия щеше да направи. Ах, каква трагедия, ако преспи две нощи отделно от тази маймунка.
Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, отвори вратата към спалнята и за своя изненада видя празно помещение, в което цареше бъркотия. Хвърли поглед към изпразнените чекмеджета и съзря на леглото пръснати дрехи. Действително си въобразяваше прекалено много, ако допуснеше, че оттук е минал крадец и е открадната малката принцеса. Вдигна от пода превъзходната рокля от сатен, която имаше цвета на узрели кайсии, и въздъхна възмутено. По нейните рокли се забелязваха изтъркани места, ако човек се вгледаше по-внимателно.
Хвърли роклята на пода и затича през добре познатата й къща, разтваряше навсякъде вратите, докато си мислеше, че всичко това всъщност трябваше да принадлежи на нея. В библиотеката мъждукаше една единствена свещ над лист хартия върху писалището на Травис. Почеркът с отворените „а“ и „о“ се стори на Марго отвратителен.
Но когато прочете бележката, душевното й състояние започна да се стабилизира. Значи така! Тази фльорца беше оставила Травис на жената, която „обичаше“! Може би настъпва подходящото време да коригира детинската влюбеност на Травис в едно малко момиче.
Тя сложи в джоба си бележката на Рийган и вместо нея остави написан от нейната ръка текст:
Скъпи Травис,
Рийган и аз решихме да се опознаем по-добре и затова двете заминаваме за няколко дни в Ричмънд. Двете ще мислим с любов за теб.
„…няколко дни“, помисли си Марго усмихната, в действителност щяха да стигнат, за да заличи следите на Рийган. Несъмнено момичето щеше да се държи толкова неумело при бягството си, както при всички останали неща, с които се залавяше. Ала Марго се надяваше, че ще промени това навреме. Като хвърлеше малко пари тук и там, щеше да убеди хората, че никога не са виждали фльорцата.