— За това… много съжалявам за това — каза Рийган, хълцайки — В такъв случай значи си съвсем сама на този свят.
— Естествено съм съвсем сама — потвърди Бранди. — Принадлежи ми една фермерска къща, която всеки миг може да се срути върху главата ми, и всеки мъж, който минава през това селище, ми се кълне, че щял да ме направи най-щастливата жена на света.
— Надявам се, че ти не вярваш на клетвите им! — каза Рийган възбудено.
Бранди се засмя.
— Би могло да се помисли, че съм глуха и не ги чувам Но жените от нашата черга имат избора или да се омъжат за едного от тях или да умрат тук от глад.
— Аз имам малко пари — каза Рийган и изпразни джобовете си върху леглото. За нейна зла участ от наличните и пари бяха останали само още четири сребърни монети. — Почакай малко! — извика тя и отиде при пътната си чанта. Извади гривната със сапфирите и обиците с брилянтите от хастара на джобовете.
Бранди поднесе накитите към светлината.
— Един от двамата ти мъже обаче трябва да е бил добър към теб.
— Докато искаше да остане с мен — отвърна Рийган непоколебимо. Изведнъж тя пребледня като тебешир и се хвана за корема.
— Да не ти е прилошало от кафето?
— Мисля, че бебето току-що ме ритна — каза Рийган с развълнуван глас.
Бранди облещи очи, преди да се разсмее отново.
— Ние сме толкова странна двойка! Две подиграни жени, които в този миг мразят целия мъжки род! — Въпреки разпаленото твърдение, тонът й не беше категоричен. — Имаме четири сребърни монети, малко накити, готова да се срути къща и едната от нас е бременна! Откъде да намерим нещо за ядене за идващата зима?
Думичката „ние“ и намекът, че щяха да прекарат заедно идващата зима накараха Рийган да наостри уши. Травис вече не я искаше, но тя трябваше да оцелее. Напоследък почти не мислеше за рожбата си, защото Травис така я беше обсебил, че покрай него в съзнанието й едва ли беше останало място за други.
— Не искаш ли да се подкрепиш с второ парче сладкиш, преди да поговорим за бъдещето? — попита Бранди.
Мисълта за бъдещето я потискаше. Но трябваше да потърси решение за себе си и за бебето.
Тя се нахвърли премаляла от глад върху сладкиша.
— Сама ли си го изпекла?
Бранди се усмихна гордо.
— Ако наистина умея нещо, то е готвенето и печенето. Още на десет години замествах родителите си край кухненската печка.
— Значи притежаваш някакви способности — отвърна Рийган с унил глас. — За съжаление аз знам, че не ме бива за нищо.
Бранди седна до нея на старата кухненска маса.
— Бих могла да те посветя в тънкостите на готвенето. Мислех си да печем бисквити и сладкиши и после да ги продаваме на хората, които пристигат транзит в Скарлет Спрингс. Така ще припечелим толкова много, че няма да умрем от глад.
— Какво значи Скарлет Спрингс? Да не е името на това селище?
Бранди погледна Рийган отново съчувствено.
— Струва ми се, че просто си се качила на пътната кола, без да знаеш закъде пътува, нали?
Рийган само кимна, като събираше последните трохи от сладкиша с пръстите си.
— Ако си съгласна да се учиш да готвиш и да работиш, си добре дошла при мен.
Двете подпечатаха съгласието си с ръкостискане.
Мина цяла седмица, докато Бранди разбере, че Рийган действително нямаше талант да готви. След десет дни тя окончателно вдигна ръце от нея.
— Няма никакъв смисъл — въздъхна Бранди. — Ти забравяш или маята, или захарта, или колко брашно да сложиш. — Тя взе комат твърд хляб и се опита напразно да го разреже е ножа.
— Толкова много съжалявам — каза Рийган. — Аз наистина се старах.
Като хвърли критичен поглед към Рийган, Бранди заяви:
— Знаеш ли за какво наистина имаш талант? Можеш да печелиш симпатиите на хората. Има нещо толкова миловидно в тебе и си толкова очарователна, че веднага грабваш сърцата на хората и те искат да се грижат за теб. И съм готова да се обзаложа, че същото важи за мъжете.
Някога Травис искаше да се грижи за нея, но това не продължи дълго.
— Не съм сигурна дали си права, едва ли това може да се смята за талант.
— Напротив. Това е истинският талант на търговеца. Аз ще готвя и пека, а пък ти ще продаваш! Бъди мила, но не отстъпвай от цените. Не давай на никого нищо от стоката, ако не иска да плати онова, за което настояваме.
На следващия ден пътната кола докара в селцето шест пътника, които щяха да се срещнат в бивак извън Скарлет Спрингс, за да чакат колона за Дивия запад. Като се подчини на внезапно внушение, Рийган веднага вдигна цените на тестените си изделия, ала никой не възрази срещу това и тя продаде всичко, което носеше със себе си.