— Това селище ще расте — промърмори Рийган, която с бебето на ръце хвърли поглед към площадката, където се виждаха основите на новата постройка. Обърна се назад към готовата да се срути, изложена на ветровете фермерска къща на Бранди, и започна да фантазира как щеше да изглежда свежо боядисана. И когато се остави да я носи фантазията й, тя я виждаше вече разширена с предстройка, с дълга веранда отстрани.
— Изглеждаш толкова смешна — каза Бранди, която стоеше зад Рийган. — Не искаш ли да ми кажеш защо?
Още не, помисли си Рийган. Вече беше имала толкова много мечти в живота си и нито една от тях не беше станала действителност. Отсега нататък се канеше да се съсредоточи върху една цел и да работи упорито, за да я постигне.
Когато седмици по-късно в края на краищата запозна предпазливо Бранди с плановете си как фермерската къща би могла да се превърне в хотел, съдружничката й реагира малко недоверчиво:
— Това… това наистина звучи чудесно, но вярваш ли, ние — имам предвид, две жени — можем да се заловим с такова нещо? Какво разбираме от експлоатацията на хотел?
— Нищо — призна си Рийган с обезоръжаваща откровеност. — Но не ме разколебавай да мисля дали мога да постигна онова, което искам. Иначе дори няма да опитам.
Бранди, която нямаше какво да възрази по тази забележка, се призна през смях за сразена.
— Длъжна си да опиташ — каза тя. — Ти ще водиш, аз ще те следвам по петите!
Всичко това беше закачка, за която Рийган не желаеше да размишлява сериозно. В действителност тя искаше да е затрупана с работа, за да не й остава въобще време за размисъл. Два дни, след като беше намерила дойка за Дженифър, тя извади скъпоценностите от скривалището и взе пътна кола, отиваща на Север. Преброди безброй селища, докато намери човек да й плати подходяща цена за гривната и обеците й. И навсякъде, където слизаше от каляската, оглеждаше странноприемниците. Забеляза, че хотелът не беше само място за пренощуване, но и център за обществени и политически прояви. Нахвърляше скици, задаваше въпроси и понеже беше толкова млада и толкова любознателна, любезно се отзоваваха на молбите й и на драго сърце й разясняваха тънкостите на хотелиерството.
Останала без сили, но с добри вести се върна в къщи и прегърна дъщеря си и Бранди. На рамото й висеше тежка кожена чанта, натъпкана с бележки, чертежи и рецепти за Бранди. А в подгъва на роклята й бяха зашити банкнотите, които беше получила за накитите си. От този момент нататък никога нямаше да се съмнява кой дава тон в тяхното съдружие.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Фаръл Батсфърд слезе от пътната кола в Скарлет Спрингс през едно прохладно мартенско утро на 1802 година. Изтърси прахоляка от дрехите си, приглади жакета от скъпо синьо кадифе и издърпа островърхите маншети на ръкавите си.
— Ще останете ли по-дълго тук, господине? — попита кочияшът на капрата зад стройния, елегантен пътник.
Фаръл не сметна за необходимо да погледне файтонджията и отговори на въпроса му с късо кимане. Той се суетеше наоколо, когато първият от двата му тежки куфара тупна от покрива на пътната кола на голата земя. С широка усмивка кочияшът го гледаше като невинен ангел.
— Да отнеса ли тези куфари в хотела? — попита набит младеж.
Отново Фаръл се ограничи с една рязко кимане в усилието си да пренебрегне съществуването на целия американски народ. Когато каляската се отдалечи, той за пръв път хвърли поглед към хотела „Силвър-Долфин“. Беше висок три етажа и половина, с двойна веранда на фасадата и високи снежнобели колони, които стигаха чак до покрива.
Подхвърли на младежа четвъртдоларова монета и реши да разгледа града.
Тук някъде трябваше да извират пари, помисли си той, докато разглеждаше спретнатите, солидни къщи. От другата страна на хотела откри печатница, лечебница, адвокатска кантора, аптека. Недалеч от тях видя ковачница, голям дюкян за всякакви стоки и училище, а в края на улицата голяма, добре поддържана църква. Всичко изглежда просперираше и благоденстваше.
Фаръл съсредоточи поглед отново върху хотела. Веднага се виждаше, че тази добре поддържана сграда беше центърът на населеното място. Зад хотелския комплекс имаше една допълнителна постройка — реставрирана по-стара къща, която вероятно беше зародишната клетка на това предприятие. Всички прозорци бяха безупречно чисти, кепенците на прозорците бяха прясно боядисани, и докато Фаръл разглеждаше архитектурните забележителности, безброй хора влизаха и излизаха от хотела. Очевидно това беше едно процъфтяващо предприятие.