— Ти напускаш…! Мисля, че наистина съм приключила с покупките, но преди това трябва да спреш пред четирите магазина, за да натовариш нещата ми.
— Джек! — сопна се Травис. — Не е ли готова вече талигата? — Той се обърна отново към Марго: — Не отивам в къщи. Ще трябва да си потърсиш някой друг, който да те откара у дома. Кажи на Елън да те вземе със себе си. Ще спра за малко пред нас и ще кажа на Уес, че известно време ще отсъствам.
Той се обърна и видя, че Джек вече идваше към предната част на конюшнята с тежка пътна кола с чергило.
— Хайде, прехвърляй се! — заповяда той нервно на дребничкия мъж в покритата двуколка.
— Травис! — изсъска Марго. — Господ да ти е на помощ, ако веднага не… — Тя не довърши мисълта си, тъй като Травис се метна на капрата на пътната кола с чергилото. — Закъде заминаваш? — извика тя, когато вече пришпорваше конете.
— За Скарлет Спрингс в Пенсилвания, за да взема Рийган — изкрещя той. После тя видя само облак прах и чакъл.
Кашляща и проклинаща, Марго се обърна към пазача на конюшнята, който се смееше недвусмислено. Преследването на Травис би било чиста глупост, и колкото повече хората й се надсмиваха, толкова по-голяма ярост я обземаше.
Докато кипеше от гняв, в главата й започна да зрее план. „Скарлет Спрингс“ ли беше казал? Клетият Травис нямаше дори чиста риза със себе си. Може би трябваше да опакова някои неща и да му ги занесе? Да, колкото повече размишляваше, толкова повече се убеждаваше, че непременно се нуждае от чисто бельо.
Рийган седеше зад писалището в канцеларията си и проверяваше сметките, когато влезе Бранди.
— Как са сметките? — попита Бранди.
— Много добре — отговори Рийган и хвърли поглед към счетоводните книги. — Идната година може да финансираме още няколко къщи. Мислех си за дърводелска работилница. Не ти ли се струва, че Скарлет Спрингс се нуждае от фабрика за мебели?
— Добре знаеш, че нямах предвид нашите финанси, а отношенията между теб и Фаръл. Снощи отново си вечеряла с него, нали?
— Та ти го знаеш отдавна. Но ако искаш да знаеш нещо повече: Фаръл е очарователен събеседник. Човек може да прекара отлично времето си с него. Той притежава безупречни маниери и умее да се отнася така към една жена, че тя изглежда в собствените си очи като принцеса.
— Не те отегчава до смърт, нали? — каза Бранди с дълбока въздишка и седна пред писалището.
— Вярно е! С Фаръл човек се чувства сигурен. Той е така… не знам… прекалено съвършен, бих казала.
— Дженифър го харесва.
Рийган отмина забележката й със смях.
— Дженифър харесва подаръците му. Ти щеше ли да подариш на дете, което е толкова жизнерадостно като Джени, френска модна кукла от порцелан? Помисли си само, тя щяла да я използва като мишена за детския лък, който ти измайстори за нея!
Бранди потисна кикота си.
— Може би Фаръл смята и малките момиченца вече за госпожици.
Сега Рийган потисна кикота си.
— Имаме ли нови гости? Днес сутринта нямах възможност да погледна в хотелския регистър.
— Преди няколко минути пристигна мъж с пътна кола с чергило. Добре изглеждащ момък. Грамаден.
— Бранди, ти си непоправима — каза Рийган през смях. — Но аз ще отида оттатък и ще му кажа добре дошъл.
Пред канцеларията си тя се натъкна на Фаръл.
— Добро утро — каза той и поднесе ръката й към устните си. — Ти си по-красива от ранното утринно слънце върху капките роса на разцъфнала роза.
Не знаеше да плаче ли, да се смее ли.
— Много благодаря за чудесния поетичен комплимент, но в момента наистина нямам свободно време.
— Рийган, скъпа моя, ти работиш прекалено много! Дай си поне днес почивка. Ще вземем Дженифър с нас и ще организираме пикник така, сякаш сме едно семейство.
— Това е наистина съблазнително предложение, но сега действително трябва да правя нещо.
— Не може да ми се изплъзнеш толкова лесно — каза той с усмивка, взе я под ръка и я придружи до фоайето.
Рийган вече усещаше присъствието на Травис, преди да го види. Той стоеше в коридора и почти запълваше с масивното си тяло цялата рамка на вратата. Тя съвсем се вдърви, когато погледите им се кръстосаха.
Никой от двамата не помръдна, стояха неподвижни и само се гледаха. На вълни на вълни чувствата връхлитаха Рийган, докато в ушите й силно бучеше. Така се нижеха минути, които й изглеждаха часове, преди да се обърне кръгом и да избяга обратно с развети фусти в канцеларията си.
Фаръл не беше сигурен какво става между Рийган и този мъж, но изглежда това не обещаваше нищо добро. Позна че е така по реакцията на Рийган спрямо този мъж. Не се поколеба да я последва и беше само на педя разстояние от нея.